Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
Докато Нанси и Джо задържаха конете и стояха в очакване, сюрия деца се изсипа навън да ги поздрави, а след това, обзета от свенливост, замръзна. Но всички бързо отговориха на поздрава на Нанси и скоро ги наобиколи бърбореща групичка. Едното дете отчупи стъбло захарна тръстика и го предложи на Бамбук, други изтичаха до най-близката къща, за да излязат гордо с поднос сладкишчета, а след малко дойде и една жена с купичка мляко.
„Ако с това се изчерпваше всичко, помисли си Джо, тук бих могъл да се чувствам щастлив.“
— Това ли е Ласра Кот? — попита той. — Тук ли трябва да се срещнем с лодкаря?
— Да, това е Ласра Кот, но не сме дошли, за да се срещаме с никакъв лодкар.
— Но на бележката ти не пишеше ли…?
— Пишеше, но това за съобщението на Наурунг не беше вярно. Нямаше съобщение. Измислих го.
— Но защо?
— Сметнах, че сме заслужили един ден без полицейска работа. Исках да видиш истинското лице на Индия. Знам, че нямаш време за това и ужасно много ти се иска да се върнеш вкъщи, но просто не ми се щеше да си отидеш, а трайните ти, единствени впечатления от страната да бъдат само от Калкута и базата. Базата е измамна. Тя е по-английска от самата Англия, една измислица, един парад. Калкута е нереална — пределно богатство и пределна нищета, и двете крайности са отвратителни за човек, който започвам да си мисля, че приема нещата като мен, независимо, че е полицай.
Младо момиче в ярко сари с червена обшивка изтича от една къща и заговори Нанси на бенгали, както Джо предположи.
— Това е моята приятелка Суприя — каза Нанси. — А тук има и други хора, които трябва да видя. Защо не вържеш конете и не седнеш? Няма да се бавя много.
Тя посочи към един малък храм, малко по-голям от лятна вила.
— Седни ей там.
Тя извади някакви вързопчета от дисагите, а Джо отведе понитата на сянка.
Той с радост отиде до храма, за да седне на сянка. Запали цигара и видя как някакво момиче в небесносиньо сари излезе от една къща, разстла килим под смокиновото дърво и покани Нанси да седне.
Веднага започна да се оформя свенлива върволица. Майки — самите те не по-възрастни от ученички — с пеленачета в ръце или на гърди, деца, дърпащи полите им, започнаха да се трупат край Нанси. Едно след друго всяко дете бе заведено при нея да го прегледа. Тя гледаше очите, гледаше ушите, пипаше ръцете и краката, повдигаше дрехи и прокарваше изучаваща ръка по големите кафяви кореми, а цялата процедура бе съпътствана от изблици на детски кикот и майчин смях. От време на време тя вземаше метална кутия мехлем от вързопа си и нежно намазваше болно място; капваше капки във възпалени очи; внимателно наблюдавана от Суприя, със стегната памучна примка Нанси сръчно вадеше кърлежите, за които обясняваше, че са често срещани в долината.
— Конюнктивит и диария — делово каза Нанси на Джо над главите им, — това са основните ни проблеми. Що се отнася до „личната хигиена“, тези хора са абсолютно невъзприемчиви — те са може би най-чистият народ на света, но… о, боже!… наистина има неща, които трябва да научат за хигиената на хранене, а само ако можех да науча децата да не си вършат работата навсякъде, щяхме наполовина да сме разрешили проблемите им. Все пак мисля, че постигам напредък, а и Суприя става мой ценен помощник тук.
Тя се обърна и заговори на Суприя, която се изчерви и се размърда от стеснение, поклони се и с благодарност отправи поздрав с притиснати към гърди длани. Джо с топлота наблюдаваше как след всеки преглед Нанси нежно целуваше всяка моментално подадена й кафява бузка. За момент Джо си спомни какво му бе разказвала за американския войник: „В известен смисъл ми беше станал бебе.“ Тези малки мургави дечица ли бяха избрани да запълнят празнотата?
Щом Нанси свърши с прегледите, очевидно бе засипана с лавина от въпроси, повечето от които явно засягаха самия Джо.
— Те мислят — обясни Нанси, — че си ми съпруг. И… виж, Джо — сериозно говоря, — за целите на разговора трябва да сме съпрузи. Мисълта за неомъжена дама в компанията на неженен господин в дълбоката джунгла би била непонятна и немислима.
— Не е ли твърде нелепо? — каза Джо. — Ами ако се отбие управителят?
— О, той често го прави. Те смятат, че ми е баща, така че това не е проблем. Но фактът, че нямаме деца, поражда въпроси. Те не могат да го разберат и вероятно би желал да знаеш, че според тях ти си виновен!
Тя се обърна и след като каза нещо на бенгали, думите й явно бяха потвърдени в пронизителен хор.