Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
— Да — каза Джо. — Мисля, че това дава пълна яснота докъде сме стигнали. Имаме силно подозрение по отношение на извършителя, но сме още далеч от мотивите и бегло познаваме метода на престъпленията.
— Грешно начало, така ли?
— Точно така. Трябва да има връзка, но ние или най-малкото аз съм твърде глупав, за да разбера каква е.
— Не се подценявайте — рече любезно Джордж. — Имайки предвид старата следа, по която сте тръгнали, смятам, че добре сте се справили. И така — достатъчно по този въпрос. Дръжте ме в течение. Идвайте да се видим винаги когато пожелаете. Не изпускайте Наурунгови от погледа си. Но продължавайте да се съмнявате във всеки, така че не изключвайте семейство Наурунг.
А сега искам да обсъдя с вас друг въпрос, чисто личен. Днес се връщате в Паникхат. Нали така? С колата на Андрю, предполагам? Ами ще имате още един пътник! Допускам, че колата е достатъчно голяма, за да побере трима, нали? Имам очарователна малка гостенка (с огромен багаж!) и може би се сещате коя е? Не се ли сещате? Ами това е Мидж, или може би трябва да я представя по-официално — Минет Прентис, дъщерята на Гайлс Прентис. Тя щеше да се връща с Моли Брейсгърдъл, но Моли в момента има стомашно неразположение — делхийско разстройство, както понякога го наричаме, индийският еквивалент на разстроен стомах. Мидж преди малко беше тук, но отиде до града да напазарува, понеже в последния момент реши, че трябва да купи подарък на баща си. Няма пукната пара, разбира се! Изхарчила е всичко! Наложи се да я финансирам! О, мили боже — все едно гледам Доли Прентис! Същата като Доли — с нейната… ъъ… склонност да те мами чрез ласкателство, ще я видите.
— Къде е било детето? — попита Джо.
— В гимназия. Завърши гимназия в Швейцария. Нямам идея защо се казва „завърши гимназия“. Ако ме питате, по-скоро е начално училище! Сега имам работа, но вие останете да обядваме заедно. След половин час? Нанси, скъпа, иди си събери багажа. Добре е да тръгнете веднага след като се наобядвате. Чака ви дълъг път и няма да ви хареса да карате по тъмно. А вие, Сандиландс? Надявам се, че ще намерите с какво да се занимавате за малко и ще се видим пак тук, нали?
Джо прекара времето в разходка из розовите градини и се върна в къщата точно за обяда. Минавайки през обширното пространство до апартаментите на губернатора, чу гласа на Мидж Прентис доста преди да я види.
Познатото весело безкрайно бърборене. Джо се спря пред вратата и се заслуша, странно привлечен от детското гласче, а още повече от това, което видя, щом отвори вратата. Позна дъщерята на Доли Прентис, позна я по старата и избеляла снимка. Въпреки че Мидж беше мургава като баща си, тя бе със същите извити нагоре очи, същото красиво лице и същото излъчване, което Кити бе описала като „неземно“.
Губернаторът ги представи един на друг и Мидж рече на мига:
— Толкова се радвам, че сте тук, инспекторе. Сега ще ми кажете какво мислите! Според мен е прекрасна! Точно това, което би искал! Как смятате?
От една кутия и от тънка опаковъчна хартия тя извади малка статуетка от слонова кост. Статуетка с очебийно еротичен сюжет. Традиционно — две фигури с полузатворени в блаженство очи бяха изваяни в страстна прегръдка и превити на 180 градуса в кръста.
— Ето — повтори Мидж. — Какво мислите?
— Мисля, че ще остане много очарован — отвърна Джо, като съзнаваше, че по този начин заявява, че самият той би останал много очарован. Как наистина щеше да я приеме строгият Прентис, Джо можеше само да гадае.
— Сигурно е доста скъпа — предположи примирено чичо Джордж.
— О, не чак толкова — рече Мидж. — Успях да я спазаря на най-добрата цена в лири. Мисля, че струва около трийсет шилинга. Бяха толкова любезни, като познаха по знаменцето на колата, че съм отседнала при теб и направо записаха покупката на твоята сметка.
Чичо Джордж придоби леко напрегнат вид.
Седнаха да обядват и Мидж продължи да разказва. Сега описваше маскен бал.
— Бяхме двете — поде тя — с Бети Брейсгърдъл. Тя се преоблече като индианка, а аз като каубой. Лесно спечелихме наградата, направихме обиколка на честта из стаята и всички ни аплодираха!
— И сигурно си оставила — запита Джо — цял вагон с разбити сърца из Европа?
— Не — отговори навъсено Мидж. — Не цял вагон. Само едно разбито сърце.
— Разкажи ни за него — подкани я Нанси, както без съмнение се очакваше от нея.