Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Няма да можеш да се изкатериш по тази стена – прошепна той. – Но за сметка на това има много прозорци на първия етаж.
Сония докосна стената. Камъните бяха покрити с рисунки и вълнообразни линии. Тя не можа да намери никакви пукнатини или бразди. Като че ли цялата сграда беше направена от един цялостен каменен блок.
Сери се промъкна до едно дърво и сплете пръстите на ръцете си. Тя стъпи с единия си крак върху тях и той я повдигна нагоре. Сония се хвана за корниза и надникна през прозореца. Някакъв мъж, облечен с лилава мантия, пишеше с парчета въглен върху дъска. Сония можеше да чуе гласа му, но не разбираше нищо от онова, което казва. Написаното на дъската беше също тъй неразбираемо, както и думите на учителя. Изпълнена с разочарование и гняв, тя махна с ръка на Сери да я свали.
Те се промъкнаха покрай стената към следващия прозорец. Сцената вътре се оказа също толкова загадъчна, колкото и в предишната стая. Част от учениците седяха неподвижно зад бюрата си със затворени очи. Зад гърба на всеки един стоеше партньорът му, който притискаше длани към слепоочията на другаря си. Учителят, строг мъж с червена мантия, ги наблюдаваше мълчаливо.
Сония тъкмо се накани да слиза, когато мъжът изведнъж заговори.
– Добре, достатъчно. – Гласът му прозвуча неочаквано меко за човек с толкова сурова външност. Учениците отвориха очи. Онези, които стояха прави зад тях, започнаха да разтъркват собствените си слепоочия и изкривиха лица.
– Както виждате, невъзможно е да се прочетат мислите на друг човек без неговото съгласие – продължи учителят. – Е, не е съвсем невъзможно, както успя да докаже нашият Върховен повелител, но не е по силите на обикновени магьосници като вас и мен.
Мъжът погледна към прозореца и Сония бързо се дръпна встрани. Сери я спусна на земята и момичето се сви под перваза, притисна гърба си към стената и махна с ръка на Сери да направи същото.
– Видяха ли те? – прошепна той.
Сония притисна ръка към сърцето си, което биеше като чук.
– Не съм сигурна.
Може би магьосникът вече бързаше да излезе от Университета и да претърси градината? Или може би стоеше до прозореца в очакване да надникнат изпод корниза?
Тя преглътна с пресъхнала уста. Обърна се към Сери, готова да му предложи да побягнат към гората, но до ушите й достигна гласът на учителя. Тя затвори очи и въздъхна облекчено.
Сери се изправи внимателно и надникна през прозореца. След това погледна към Сония и сви рамене.
– Продължаваме ли?
Тя си пое дълбоко дъх и кимна. Двамата се придвижиха към следващия прозорец. Сери отново я повдигна нагоре. Погледът й беше привлечен от някакво движение и тя надникна вътре. Пред очите й се разкри забавна сцена. Няколко млади ученици се опитваха по всякакъв начин да избягат от мъничко светло петънце, което летеше из цялата стая. На един стол в ъгъла беше стъпил облечен с червена мантия магьосник, който направляваше движението на петънцето с протегнати ръце. Той извика на учениците:
– Не мърдайте! Стойте на място!
Четирима ученици замръзнаха на местата си. Когато слънчевото петънце се приближаваше до тях, то отскачаше встрани, като блъскаща се в стъкло муха. Постепенно останалите ученици също последваха примера на другарите си, но светлинката беше бърза. Някой от по-тромавите младежи имаха червени белези по ръцете и лицата си.
Внезапно светлинката изчезна. Учителят скочи от стола и с лекота се приземи. Учениците се успокоиха и започнаха да се усмихват един на друг. Сония се уплаши, че ще погледнат в нейната посока и скочи на земята.
През съседния прозорец тя видя някакъв магьосник с лилава мантия да демонстрира на класа си някакъв странен експеримент с оцветени течности. В друга стая група ученици работеха върху носещи се във въздуха кълба от течно стъкло, оформяйки блестящата маса в причудливи фигури. По-нататък Сония послуша някакъв магьосник с червена мантия, който изнасяше лекция за създаването на огъня.
Изведнъж в целия район на Гилдията отекна силен звук. Магьосникът вдигна изненадано глава, а учениците наставаха от местата си. Сония клекна и Сери побърза да я свали на земята.
– Звънецът показва края на часовете – обясни й той. – Сега ще трябва да се скрием и да изчакаме магьосниците да излязат от Университета и да се приберат по стаите си.
Двамата се спотаиха до стъблото на едно дърво. Няколко минути всичко беше тихо, а после покрай живия плет се разнесоха стъпки.
–... дълъг ден. – чу се женски глас. – Ставаме все по-малко, особено след като ни връхлетя зимната кашлица. Дано търсенето приключи по-скоро.