Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
Мъжът се изправи.
— Нека поговорим за болката. Тя е форма на енергията. Може да бъде създадена, също като електричеството. Може да тече като ток. Може да е равномерна или да пулсира. Може да бъде огромна и агонизираща или слаба и дразнеща. Болката може да накара човек да говори. Онова, което много хора не знаят, е, че болката може да накара човек да мисли. Тя може да оформи един човек, да го моделира, да го направи такъв, какъвто е. Познавам болката. Разбирам я. Едно от нещата, които съм научил, е, че докато хората се страхуват от болката, могат да понесат много, много повече от нея, отколкото предполагат. Ако ви кажа, че ще забия игла в ръката ви, ще се изплашите. Ако наистина го направя, болката ще ви се струва премазваща. Но ако го правя час през час, цяла година, ще се адаптирате към нея. Няма да ви харесва, но ще спрете да се страхувате от нея. За това става въпрос тук.
Странника се обърна към Сара.
— Ще забия тази метафорична игла в Сара. Ще го правя отново и отново, години наред. Ще използвам болката й, за да я оформя като скулптор. Ще я направя по свой образ и подобие и ще я нарека на онова, в което ще се превърне: „Разрушен живот“.
— Моля те, не наранявай мама и тате — каза Сара, изненадана да чуе собствения си глас. Звучеше някак си странен, далечен и прекалено спокоен предвид случващото се.
Странника също се изненада, но като че ли одобряваше, защото закима и се захили със стопеното си лице.
— Хубаво! Ето я и нея: любовта. Искам да запомниш добре този момент, Сара. Искам да го запомниш като последния миг без истинска болка. Повярвай ми, това ще те поддържа през следващите години. — Мъжът млъкна и разгледа лицето й. — А сега мълчи и гледай.
Странника се обърна към родителите й. Все още й се струваше, че сънува, всичко беше някак си мъгливо и далечно. Страхът беше тук, ужасът беше тук, сълзите бяха тук, но приличаха на далечни убождания. На крещящи от хоризонта създания. Трябваше да се насили, за да ги чуе, а нежеланието й да го стори беше голямо и премазващо, беше тежест, с която не можеше да се пребори.
Сара погледна в мъртвите очи на Бъстър, изпищя и сърцето й като че ли отлетя. Не завинаги и не надалеч, но на достатъчно отдалечено място, за да не се налага да слуша писъците му.
Бъстър…
Името му щеше да бъде последвано от мъчение, от силна болка, достатъчна да погуби една душа завинаги. Някак си знаеше, че Бъстър е само началото. Странника не беше просто черна вълна, той беше океан от мрак. Огромно, празно нищо в човешка форма, което имаше достатъчно силно гравитационно присъствие, което беше достатъчно, за да изкривява светлината, смеха и добротата.
Правилният инстинкт на едно цивилизовано общество беше да пази малките от злото, но по този начин обществото понякога губеше представа за една основна истина: едно дете винаги беше готово да повярва в съществуването на чудовища.
Сара знаеше, че Странника е такова. Тя беше приела това като факт още в момента, в който хвърли отрязаната глава на Бъстър в леглото й.
— Сам и Линда Лангстром — започна мъжът, — моля ви, слушайте внимателно. Трябва да разберете нещо — смъртта е неизбежна. Ще убия и двама ви. Откажете се от всякакви надежди, че ще оцелеете. Вместо това искам да се съсредоточите върху онова, което все още можете да контролирате: какво ще се случи със Сара.
Сърцето на Линда Лангстром заби бързо в гърдите й, когато непознатият каза, че ще ги убие. Не можеше да направи нищо, желанието й за живот беше заложено в нея. Но когато чу, че съдбата на Сара още не е решена, пулсът й се забави. Много се страхуваше за дъщеря си. Почти не чуваше какво говори мъжът, но се насили да се съсредоточи.
Странника се усмихна.
— Да. Ето. Това е любов, по-силна дори от Божията — любовта на една майка към детето й. Майките ще убиват, измъчват и мамят, за да спасят детето си. Ще лъжат, крадат и проституират, за да нахранят детето си. Има нещо възвишено в това. Но няма нищо по-силно от силата, която можеш да получиш, когато се отдадеш на Бог.
Мъжът се наведе, за да погледне Линда в очите.
— Аз притежавам тази сила. Благодарение на нея ще те убия. Благодарение на нея ще си свърша работата със Сара. Благодарение на нея не ми се налага да се извинявам. Силните не го правят. Те просто трябва да продължават да живеят. — Онзи отново се изправи. — Какво е принудена да прави тази сила, когато е предизвикана от любов? Демонстрира мощта си, като предлага избор. Сега ще ти дам такъв, Линда. Готова ли си?