Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
Жената погледна лицето на Странника и разгледа чертите под чорапогащника. Осъзна, че няма смисъл да се пазари с този човек, защото това щеше да е като пазарене със стена. Тя не беше нищо за него, съвсем нищо. Отговори на въпроса му, като кимна.
— Добре — отвърна той.
Въобразяваше ли си или мъжът започна да диша по-учестено? Вълнуваше ли се?
— Ето какъв е сценарият. Сам, ти също слушай внимателно.
Нямаше нужда да привлича вниманието на Сам, той не беше свалил очи от него нито за миг. Той се беше вторачил в лицето му, а сърцето му беше изпълнено с толкова чиста омраза, че едва успяваше да я държи там. Желанието му да убие този човек беше огромно.
Само ми махни белезниците — бушуваше вътрешно той, — и ще те разкъсам. Ще блъскам главата ти в пода, докато черепът ти се пропука и мозъкът ти не изтече…
— Сара ще живее. Двамата ще умрете, но тя ще живее. Можете да се успокоите. Няма да я убия. — Странника млъкна за миг. — Но може да реша да я нараня.
Той прехвърли пистолета в лявата си ръка, посегна към задния си джоб и извади оттам запалка. Тя беше доста лъскава — смесица от злато и седеф, с инкрустирана картинка на плочка „две и три“ от домино.
Странника отвори капачето на запалката и завъртя колелцето с палец. Появи се малък син пламък.
— Мога да я изгоря — измърмори той, докато гледаше огънчето. — Мога да й обезобразя лицето. Мога да превърна носа й в буца разтопен восък, да й изпържа веждите или да й направя устните черни. — Усмихна се, без да отделя поглед от пламъка. — Буквално мога да я оформя като скулптура чрез огъня. Той е силен и безпощаден. При него няма любов. Той е живо олицетворение на могъществото на Бог.
Странника затвори запалката и я прибра в джоба си. Отново премести пистолета в дясната си ръка.
— Мога да я горя дни наред. Моля ви, повярвайте ми. Знам как да го направя. Как да я накарам да издържи по-дълго време. Няма да умре, но ще се моли за смъртта още след първия час. Ще си изгуби разсъдъка, преди да стане време за лягане.
Думите на мъжа и увереността, с която ги изричаше, ужасиха Линда. Погълна я суров и неподправен страх. Тя не се съмняваше. Въобще даже. Този щеше да изгори детенцето й и щеше да го направи с усмивка на лице и песен на уста. Линда осъзна, че се страхува повече от това, отколкото от смъртта, и за момент (само за момент) почувства облекчение. Родителите обичаха да вярват, че биха умрели за децата си… но биха ли го сторили наистина? Когато се появеше оръжие, щяха ли да застанат на пътя му? Или нещо по-първично и срамно щеше да се появи на бял свят?
Бих умряла за нея — осъзна Линда. Без значение какво щеше да се случи, това я накара да се гордее. Подейства й освобождаващо. Помогна й да се концентрира върху думите на Странника. Той й обясняваше какво трябва да направи, за да спаси детето си от изгаряне.
— Можеш да предотвратиш това — казваше й. — Само трябва да удушиш съпруга си.
Сам беше изваден от яростния си унес.
Какво каза той?
Странника бръкна в една торба до дивана и извади от нея малка камера и сгъваем триножник. Постави записващото устройство на него и го намести така, че да е насочено към нея и Сам. Натисна някакъв бутон, последван от музикален тон, и Линда осъзна, че вече ги снима.
Какво каза той?
— Искам да обвиеш ръце около врата му, Линда, да го погледнеш в очите и да го удушиш. Искам да го гледаш как умира. Направи го и Сара няма да изгори. Откажи и ще я горя, докато не запуши.
Яростта на Сам отлетя надалеч. Наистина ли някога беше тук? Той нямаше такова усещане. Беше замаян. Имаше чувството, че току-що са го ударили с чук.
Възприятията му бяха изострени до суперчовешки нива. Мислеше във фрактали, виждаше всичко като светлинни импулси. Истината потичаше в главата му като вода между пукнатини.
Това води до това, а то до това… и резултатът винаги е един и същ.
Двамата с Линда щяха да умрат. Разбираше много добре това.
Много добре?
Не. Този човек беше непреклонен. Той не ги изпробваше. Не се шегуваше с тях, това не беше някакъв номер. Той беше тук, за да ги убие. Сам нямаше да може да се освободи и да спаси семейството си. Нямаше да настъпи добре познатият от холивудските филми момент на спасение. Лошите щяха да победят и да се измъкнат.