Паднали ангели

- Как е тя? - попита един глас шепнешком. Но Лус го чу. Беше той. Габ промърмори нещо в отговор.

- Каква е цялата тази сбирка? - изръмжа Ранди пред стаята. Лус разбра със свито сърце, че това означава край на посещенията. - Онзи, който успя да ме уговори да ви пусна тук всичките, хулигани такива, получава наказание. И, не, Григо-ри, няма да приема цветя или подкупи. Всички се качвайте в микробуса.

Щом чуха гласа на възпитателката, Ариана и Пен се свиха, после забързано се заловиха да натикат кокосовите черупки под леглото. Пен натъпка чадърчетата от напитките в кутията си за моливи, а Ариана пръсна във въздуха някакъв парфюм с аромат на ванилия и мускус. Пъхна на Лус късче ментова дъвка.

Пен се закашля, задавена от носещ се облак парфюм, после се наведе бързо към Лус и прошепна:

- Веднага щом се изправиш отново на крака, ще намерим книгата. Мисля, че и за двете ни ще е добре да сме постоянно заети, да съсредоточим мислите си върху разни неща.

Лус стисна ръката на Пен с благодарност и се усмихна на Ариана, която изглеждаше твърде заета да си връзва ролерите, за да ги е чула.

Точно в този миг Ранди нахълта през вратата:

- Още сбирки! - кресна тя. - Не е за вярване.

- Ние тъкмо... - понечи да каже Пен.

- Си тръгвахте - довърши вместо нея Ранди. Държеше в ръка букет диви бели божури. Странно. Бяха любимите на Лус. И беше толкова трудно да се намерят разцъфнали тук.

Ранди отвори един шкаф под мивката и затършува за минута, после измъкна малка, прашна ваза. Напълни я с мътна вода от крана, грубо пъхна божурите вътре, и ги остави на масата до Лус.

- Тези са от приятелите ти - каза тя, - които сега до един ще се сбогуват.

Вратата беше широко отворена и Лус виждаше Даниел, облегнат на рамката. Беше вдигнал брадичка, а сивите му очи бяха потъмнели от тревога. Срещна погледа на Лус и й се усмихна леко. Когато отметна косата от очите си, Лус видя на челото му малка, тъмночервена рана.

Ранди избута Пен, Ариана и Габ през вратата. Но Лус не можеше да откъсне очи от Даниел. Той вдигна ръка във въздуха и изрече с устни нещо, което тя предположи, че беше „Съжалявам“, точно преди Ранди да ги изблъска навън.

- Надявам се да не са те изтощили - каза Ранди, като се промъкна до вратата със сърдита гримаса.

- О, не! - Лус поклати глава, осъзнавайки колко много беше започнала да разчита на лоялността на Пен и странното умение на Ариана да разведрява и най-мрачното настроение. Габ също се държа мило с нея. А Даниел, макар че едва го беше видяла, беше направил повече за възстановяването на душевния й покой, отколкото изобщо би предположил. Беше се отбил да я види как е. Беше си мислил за нея.

- Хубаво - каза Ранди. - Защото часовете за свиждане още не са свършили.

Сърцето на Лус отново заби ускорено, докато очакваше да види родителите си. Но се чу само рязко потропване по лино-луема, и скоро Лус видя дребничката фигура на мис София. Слабите й рамене бяха наметнати с пъстър есенен индийски шал, а устните й бяха оцветени в наситеночервено в тон с него. Зад нея вървяха нисък, плешив мъж в костюм, и двама полицаи, единият - топчест, а другият - слаб, и двамата с оредяващи коси и скръстени ръце.