Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Топчестият полицай беше по-млад. Той седна на стола до Лус, после - когато забеляза, че никой друг не беше понечил да седне - отново се изправи и пак скръсти ръце.
Плешивият пристъпи напред и подаде ръка на Лус.
- Аз съм господин Шулц, юридическият съветник на училището. - Лус сковано се ръкува с него. - Тези полицаи просто ще ви зададат няколко въпроса. Нищо, което може да бъде използвано в съда, само опит да уточним подробностите от злополуката...
- А аз настоях да съм тук по време на разпита, Лусинда -добави мис София, като излезе напред и погали Лус по косата. - Как си, миличка? - прошепна тя. - В състояние на предизвикана от шока амнезия?
-Добре съм...
Лус млъкна рязко, когато зърна още две фигури в рамката на вратата. Едва не избухна в сълзи, когато видя тъмнокосата, къдрава глава на майка си и големите очила на баща си с рамки от черупка на костенурка.
- Мамо - прошепна тя, твърде ниско, за да я чуе някой друг. - Татко.
Те се втурнаха към леглото, като я прегърнаха силно и стиснаха ръцете й. Ужасно й се искаше да ги прегърне, но се чувстваше твърде слаба, за да направи нещо повече от това да остане неподвижна и да поеме познатата утеха от докосването им. Очите им бяха точно толкова изплашени, колкото се чувстваше тя.
- Какво се случи, милинка? - попита майка й.
Тя не можеше да изрече и дума.
- Казах им, че си невинна - каза мис София, като се обърна да напомни на полицаите: - Избягвайте изтъкването на зловещи прилики.
Разбира се, те разполагаха със сведения за злополуката с Тревър, и разбира се, че ченгетата щяха да намерят станалото за... заслужаващо отбелязване в светлината на смъртта на Тод. Лус имаше достатъчно опит с полицаи, за да знае, че в крайна сметка щеше само да ги вбеси и подразни.
Слабият полицай имаше дълги сивеещи бакенбарди. Изглежда, че отворената папка с досието й в ръката му изискваше пълното му внимание, защото той нито веднъж не вдигна поглед кЪхМ нея.
- Госпожице Прайс - каза той с бавен провлачен южняшки акцент. - Защо двамата с господин Хамънд сте били сами в библиотеката в такъв късен час, когато всички останали ученици са били на парти?
Лус хвърли поглед към родителите си. Майка й хапеше на-червените си устни. Лицето на баща й беше бяло като чаршафа на леглото.
- Не бях с Тод - каза тя, без да разбира накъде върви разпитът. - Бях с приятелката ми, Пен. И мис София също беше там. Тод четеше сам и когато започна пожарът, изгубих Пен, а Тод беше единственият, когото успях да немеря.
- Единственият, когото сте успели да намерите... за да направите какво?
- Почакайте една минутка. - Господин Шулц излезе напред и прекъсна полицая. - Ще позволите ли да ви напомня, че това е било злополука. Не разпитвате заподозрян.
- Не, искам да отговоря - каза Лус. В тази мъничка стая имаше толкова много хора, че тя не знаеше накъде да гледа. Погледна изпитателно полицая: - Какво имате предвид?
- Избухлив човек ли сте, госпожце Прайс? - Той стисна папката. - Бихте ли се нарекли „самотница“?
- Достатъчно - прекъсна го баща й.
- Да, Лусинда е сериозна ученичка - добави мис София. -Тя не хранеше лоши чувства към Тод Хамънд. Случилото се е злополука и нищо повече.
Полицаят хвърли поглед към отворената врата, сякаш му се искаше мис София да се премести от външната й страна.
- Да, мадам. Е, с тези случаи в поправителните училища, оправдаването по липса на доказтелства не винаги е най-отго-ворното...
- Ще ви кажа всичко, което знам - каза Лус, като смачка чаршафа на топка в юмрука си. - Нямам какво да крия.
Тя ги преведе през случилото се възможно най-добре, като говореше бавно и ясно, за да не кара родителите си да повдигат нови въпроси, и за да могат полицаите да си водят бележки. Не си позволи да се отдаде на емоциите, което май беше точно какво очакваха всички. И - след като пропусна появата на сенките - историята звучеше много смислено и логично.
Бяха хукнали към задната врата. Бяха намерили изхода в края на дълъг коридор. Стълбите се спускали бързо и стръмно от перваза, а те и двамата с Тод бягали толкова силно, че нямало как да спрат и се претърколили по стълбите. Тя изгубила следите му и си ударила главата достатъчно силно, че да се събуди тук дванайсет часа по-късно. Това беше всичко, което си спомняше.
Не им остави много материал за оспорване. Това беше само истинският й спомен за нощта, с който да се пребори - сама.
Когато всичко приключи, господин Шулц наклони въпросително глава към полицаите, сякаш питаше: „Е, доволни ли сте сега?“, а мис София се усмихна широко на Лус, сякаш двете заедно бяха успели в нещо невъзможно. Майката на Лус изпусна дълга въздишка.