Оковите на скръбта

Да се опиташ да обереш такова място беше равнозначно на самоубийство. Така че на всички желаещи крадци им оставаше само да си стоят отвън, да точат лиги и да си мечтаят за богатствата вътре. Банките всъщност бяха като огромни табели с надпис „Покварата да те тръшне“, насочен към всекиго, който минаваше покрай тях.

Което беше великолепно.

Двамата с Мараси спряха пред множеството стъпала, които водеха към входа — с прозорци със стъклописи и знамена с герба на банката, по модел на класическата кантонска архитектура. Мараси беше пожелала да минат оттук, преди да идат на гробището. Споменала беше нещо за това как документацията на чиновниците можела да ги насочи към правилното място.

— Добре, виж сега какво — започна Уейн. — Реших вече. Ще бъда богаташ. Един от онея типове, които живеят като тлъсти пиявици на гърба на тежкия труд, който полагат по-бедните от тях хорица. Ама няма да го казвам по тоя начин, защото ще съм се въплътил в образа, нали разбираш?

— Така ли? — отвърна Мараси и се заизкачва по стълбите.

— Аха — потвърди Уейн, като закрачи редом с нея. — Дори си купих засукана шапка.

Той вдигна пред очите ѝ един цилиндър и го завъртя на пръста си.

— Това е на Уаксилий.

— Не, не е — възрази Уейн и си го нахлупи. — Платих му един плъх срещу него.

— Един… плъх?

— Без опашката, де — поясни Уейн. — Защото шапката беше доста прашасала, като я взех. Та както и да е. Ще бъда богаташ. А ти ще бъдеш дъщерята на по-малкия ми брат.

— Не съм достатъчно млада да ти бъда племенница — каза Мараси. — Или поне не такава, която…

Гласът ѝ заглъхна, когато видя как Уейн направи гримаса, с която задълбочи бръчките по лицето си, и си извади фалшивите мустаци.

— А, да. Бях забравила — каза тя.

— А сега, скъпа моя — заяви Уейн, — докато аз отвличам вниманието на служителите на това благородно учреждение с молба да ми съдействат с внасянето на известно количество средства, ти ще се промъкнеш в кабинета с архивите им и ще се запознаеш със съдържанието на съответната документация. Това не би трябвало да представлява никаква трудност за дама със заложби като твоите, особено предвид факта, че околните ще са погълнати от увлекателните разкази за богатствата и главозамайващото ми положение в обществото, с които смятам да ги удостоя.

— Чудесно — отвърна Мараси.

— И междувпрочем, мила моя — добави Уейн, — никак не ми се нрави свойското ти отношение към простия полски работник в нашето имение. Неговите достойнства не могат да се мерят с твоите и тази забежка може да очерни доброто име на семейството ни.

— О, моля те.

— Освен което, той има брадавици — продължаваше Уейн, докато се приближаваха към върха на стъпалата. — И е склонен да изпуска газове на чести, задушни облаци. И…