Оковите на скръбта

— Щедър сте, милорд, толкова щедър! — отвърна просякът, като коленичи и заопипва земята за банкнотата. — Но това е твърде много! Твърде много, наистина!

Уакс отново пое ръката на Стерис и я поведе към внушителната, двойна входна врата.

— Милорд! — нададе прегракнал вик просякът. — Рестото ви!

Уакс забеляза, че синята линия започва да се движи, и реагира мигновено, като се обърна и улови монетата, запратена с изключителна точност към главата му. Значи човекът изобщо не беше сляп. Уакс изсумтя и прибра монетата в джоба си. Един от прислужниците, които обикаляха из двора, забеляза просяка и извика:

— Пак ли ти!

Просякът се изкикоти и изчезна обратно в храсталака.

— Какво беше това? — попита Стерис.

— Проклет да съм, ако знам — отвърна Уакс. — Да влизаме.

Двамата продължиха напред покрай опашката. Макар че бяха започнали да напредват по-бързо, двамата все пак стигнаха до входа доста по-рано, отколкото щяха да го направят с каретата. Уакс кимна за поздрав на една едра жена, която едва успя да излезе през вратата на своята, и се заизкачва по предните стълби, повел Стерис.

Подаде поканата си на прислужниците пред вратата, макар че те със сигурност бяха предупредени да го очакват. Това не беше обикновен прием; целите му бяха политически. Сигурно щеше да има само една официална реч — от домакина към гостите, — но всички знаеха защо са поканени: за да обменят полезни контакти и идеи и, най-вероятно, за да дадат своя принос за някоя от благотворителните каузи в името на добруването на градовете в покрайнините.

Уакс подмина прислужника на вратата, който се прокашля и посочи към една ниша встрани от антрето. Там хората оставяха шапките, палтата и шаловете си на гардеробиерите.

— Нямаме нищо за оставяне — каза Уакс. — Благодаря.

Мъжът го хвана леко за ръката, когато се опита да влезе вътре.

— Дамата на къщата моли всички гости да се освободят от личните вещи, неподходящи за изискани събития, милорд. В името на безопасността на присъстващите.

Уакс примигна и най-накрая схвана.

— Трябва да оставя оръжията си на гардероб? Шегувате се.

Високият мъж не отговори.

— Не мисля, че е от типа хора, които си падат по шегите — отбеляза Стерис.

— Предполагам, че сте наясно — каза Уакс, — че съм Монетомет. Бих могъл да убия десетина души само с копчетата на ръкавелите ви.

— Бихме ви били благодарни да се въздържите от това — отвърна прислужникът. — Моля ви за разбиране, лорд Ладриан. Изключения не се допускат. Ще е необходимо ли да викаме Дърпача на къщата, за да се уверим, че сте честен с нас?

— Не — отговори Уакс, като отърси ръката му от своята. — Но ако нещо се обърка, ще съжалявате за този разговор.

Двамата със Стерис се приближиха до плота, зад който прислужници с бели ръкавици взимаха шапките на гостите и им подаваха в замяна билети с номера. Уакс неохотно извади Възмездие от кобура отстрани на ребрата си и го остави на плота.