Незаключената врата

— Ти какво искаш от мен, Каменская? — уморено попита полковникът.

— Нищо. — Настя едва забележимо сви рамене.

— Искаш да станеш началник на отделение ли? Сега няма вакантни места, много добре го знаеш. Твоят началник на отделение е Доценко и той изобщо не смята да напуска.

— Нищо подобно не искам, откъде ви хрумна?

— Какво тогава? Кажи какво искаш? Какво целиш с тези твои… речи? Да престана да те критикувам за лошата ти работа? Да правя забележки на всички, да им трия сол на главата, а теб да не те закачам, така ли? Това ли целиш?

Боже мой, той нищо не разбира… Той продължава да смята, че Настя се опитва да използва факта, че се познават, за някакви лични цели. Как, как да му обясни, че не може да се държи така с хората, с всички хора, а не конкретно с нея, с Каменская? Изглежда, той не разбира думите й. Отделът на Гордеев винаги е давал добри резултати, защото Житената питка съумя да създаде атмосфера на взаимопомощ и взаимно доверие, при която всички мислеха как по-добре да свършат работата си, а не как да погъделичкат собственото си самолюбие. Никой не изпитваше потребност да гъделичка самолюбието си, защото Гордеев никого не критикуваше несправедливо и когато изобщо го правеше, го вършеше така, че никой не се обиждаше. Той не се уморяваше да повтаря, че не бива да се обиждат хората, защото обиденият човек непременно ще поиска да си върне обидата, а тъй като не можеш да си я връщаш на началника, жертви стават всички останали, в това число колегите, а това не носи нищо друго, освен вреда за работата. Нямаше нужда Гордеев да доказва на подчинените си, че е истински професионалист, по простата причина че този факт и бездруго беше прекрасно известен на всички и признат от тях. Тук никой не познава Афоня и той трябва да се самоутвърждава, това е разбираемо, но нали в процеса на това самоутвърждаване той окончателно ще съсипе работата на отдела. Всички млади ще се разбягат, при тях самолюбието е най-болезнено, те се смятат за страшно образовани и умни само защото владеят компютър и умеят да играят на борсата, за разлика от началника, който не умее тези неща, а си позволява да им крещи. Така че те няма да търпят подобно отношение, а тъй като нямат намерение да правят кариера в милицията, им е все едно къде ще разкриват престъпления — на престижната и почетна „Петровка“ или в някое териториално управление, в покрайнините на Москва. Срещнат ли два-три пъти незаслужената грубиянщина на Афоня, ще сложат на бюрото му рапорт с молба за преместване. И какво ще прави той тогава?