Смъртта като изкуство
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #30
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1391-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смъртта като изкуство». Краткое содержание книги:
Просто вие не знаете какво нещо е театърът. По света има сложни машини, но театърът е най-сложната… М. Булгаков, „Театрален роман“
— Знаете ли, Антон, започвам да мисля, че вашите способности са от голяма полза. Честно. Спомняте ли си как с вас недоумявахме, когато вие забелязахте, че по време на разговора за внуците, бабите и дядовците Малашченко се развълнувал? Оказахте се прав. Аз не бях права. Признавам.
— За какво не бяхте права? — не разбра Сташис.
— Съмнявах се във вас. Сега не се съмнявам — усмихна се Настя. — Но мога да констатирам, че интуитивно сме избрали правилен метод за съвместна работа: аз разговарям, а вие наблюдавате. От това разделение извличаме много повече полза, отколкото ако вие активно участвахте в разговорите. Споделете, какво друго интересно забелязахте днес?
Антон смутено извърна поглед и се позасмя.
— Мисля, че и вие сте го забелязали. В Бережной са влюбени всички жени в театъра, като се започне от портиерките и се свърши с красавицата Ева.
— Ами завеждащата трупата? Как ви се стори?
— До мозъка на костите е предана на Богомолов. Дори да знае нещо, няма да го каже, за да не хвърли сянка върху обожаемия Лев Алексеевич, така че според мен е абсолютно безполезно отново да разговаряме с нея. При предишния художествен ръководител тя не е била така привилегирована като сега, а при Богомолов преживява върха в кариерата си и много се гордее, задето е нещо като сив кардинал при ръководителя.
— Съгласна съм — кимна Настя. — Какво друго? Ще кажете ли нещо за Бела от гардеробиерната?
— Открита и искрена, много се ядосва заради своята колежка, уволнената Гункина. Мъчно й е за нея. Не обича Богомолов заради драконовските му навици да контролира всички и го презира за дребнавостта му. Добре, уволнил — уволнил, имал е основания, макар че би могъл и да прости. Но да отнеме от нещастната жена парите, които са й трябвали за раждащата дъщеря — това е просто свинщина.
— И тук съм съгласна. Ами Ева?
— Какво Ева? Същата като Бела, открита и искрена, с тази разлика, че при Бела това идва от вътрешната доброта и честност, а при Ева — от инфантилност и глупост. Сигурно и от хубавия живот. Тя от никого не е виждала зло, живяла е зад гърба на татенцето си, в благополучие, простовата, красива, спокойна. И за Богомолов не се притеснява толкова, колкото опитва да демонстрира. Просто още не умее да се притеснява за хората, прекалено е младичка, не е изпадала в затруднения.
— Изобщо ли не се притеснява? — недоверчиво попита Настя, на която се бе сторило, че не е точно така и момичето все пак е разтревожено от случилото се.
— Притеснява се, но не за Богомолов, а за себе си. Твърде много й харесва това място. Работата — лека, тя самата го каза, наоколо — безброй интересни мъже на различни възрасти, които й дават аванси, при това тези мъже често са известни артисти, което, естествено, я извисява в очите на дружките й. Има заради кого да се издокарва и да изглежда добре. Обърнахте ли внимание на разказа й, че половин година си седяла вкъщи и й доскучало?
— Всъщност не — призна Настя. — Тоест спомням си, че го каза, но не си направих никакви особени изводи от това. А на вас нещо специално ли ви направи впечатление в този момент?
— Нищо особено, просто си помислих: ами къде са били дружките, за които тя взема автографи от артистите и пред които се фука с близките си познанства със звездите? Защо й е било скучно половин година да си седи вкъщи?
— И къде са били те? — с интерес попита Настя.
— Ами момичетата учат или работят, тоест през деня са заети. Затова на нашата Ева й е доскучало. Не иска да учи, мързи я или не е достатъчно умна, а може и смисъл да не вижда, защото учат онези, които искат да направят нещо в живота самостоятелно, а нашето момиче няма такива мисли в главата, свикнало е татенцето да прави всичко вместо него, така че защо да се пресилва? Баща й не е олигарх и не е кой знае колко богат, но е заможен, ако съдим по дрешките на Ева. Истински висшето общество е недостъпно за нея и средата й се състои от младежи, които не безделничат и не пилеят бащини пари. А така е ангажирана с нещо, денят й е изпълнен с нещо, мястото е престижно, не се чувства неудобно пред приятелките, има за кого да се гримира и облича. И после, не забравяйте, тя харесва Бережной. Дори ще се осмеля да твърдя, че е влюбена до смърт, както човек се влюбва само на тази благословена възраст.
Настя любопитно погледна Антон. Какви разсъждения само! На тази благословена възраст… На колко години е Ева? На двайсет? На двайсет и една? Ами самият Сташис? На двайсет и осем, не е много по-възрастен, а разсъждава така, сякаш е прехвърлил четирийсетте.