Смъртта като изкуство

Настя вече почти се бе разочаровала от идеята си да разпита хората, кои го постоянно дежурят на служебния вход, когато изведнъж една от портиерките, Тамара Ивановна, която вече се бе сбогувала с детективите и бе тръгнала към приемната, се върна и решително седна на стола, от който току-що бе станала.

— Не исках да ви казвам, изобщо не исках някой да знае за това, но все пак работата е сериозна… Такова нещастие сполетя Лев Алексеевич… Може да няма никакво значение, все пак беше отдавна… — започна малко объркано тя.

— Колко отдавна? — меко попита Антон и седна по-близо до Тамара Ивановна. — Миналата година? Или по-късно?

— Преди два месеца, съвсем в началото на есента. Тогава на нашия Иля Фадеевич му стана зле в самия театър, откараха го с линейка в болницата и дори имаше опасения, че е инсулт. След известно време дойде Кирил, неговият внук. Това е нещо обичайно, Иля Фадеевич работи в театъра от много години и водеше Кирил като дете, така че ние отдавна познаваме момчето. Но този път Кирил дойде силно миришещ на алкохол, личеше си, че е пиян. А Иля Фадеевич беше в болницата, та аз казах на Кирил, че дядо му не е в театъра, а е в болницата. А той ми отвърна: „Не идвам при дядо, дойдох да видя вашия Богомолов“. Тогава много се учудих, защо ли търси Богомолов, какво общо може да има помежду им, каква работа? И започнах да го разпитвам, беше ми интересно. А Кирил изведнъж взе, че избухна, разкрещя се, че ще убие Лев Алексеевич, ще му откъсне главата и други такива глупости. Опита да премине, очите му бяха бесни, устните — побелели, дори се уплаших. Излязох, не исках да го пусна, ама къде ти ще го надвия аз! Изскочи Виталик, охранителят, сграбчи Кирил, а той се дърпа, крещи — изобщо, наложи се Виталик да го фрасне здравата. Мислех си дори, че ще трябва да викаме милиция, но не се наложи, Виталик се справи, наемете хлапака, изведе го на улицата и го заплаши, че следващият път ще му счупи ръчичките и крачетата. Грозно се получи и аз тогава много се уплаших, защото Кирил беше просто бесен. Ако в този момент беше срещнал Лев Алексеевич — дори не знам как щеше да свърши всичко.