Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
В гласа му прозвуча такава неприкрита горчивина, че на Настя й стана неудобно. Сякаш точно тя беше виновна, задето са решили от разработването на най-перспективната версия да бъде отстранен опитният, но компрометирал се служител.
— А ти с какво се занимаваш, щом не е с това? Има ли други версии?
— Има. Банално битово престъпление. Някой е нощувал у тази Милановская и на сутринта е излязъл с нея. И я е пречукал още във входа. Изглежда, нещо се е объркало през нощта. Във всеки случай вечерта преди убийството е имала гости. Или само един гост. И аз трябва да го намеря. Може тя да е казала нещо важно по случая. Убили са я или задето е отказала предложението за предаването, или по лични мотиви, ала това вече няма значение за мен. Защото трябва да намеря човека, който е бил при нея, непременно трябва да го открия. И това правя, търся го. Или е любовник, или влюбена в гаджето си приятелка, която се е нуждаела от терен.
Егоров разказа всичко, което бе научил за купените продукти, за неприпряната разходка на Милановская с кучето… И неговите заключения за двойка влюбени, които е нямало къде да се срещат и са използвали жилището на убитата, се видяха на Настя напълно правдоподобни.
— Между другото, Милановская се е нарекла така за по-шик, всъщност тя е Милюкова, не е и Мила, както са смятали всички, а Камила — добави Егоров. — Живеела е на проспект „Ермак“. Разпитахме хората там — и съседите, и кучкарите, с които е разговаряла, никой не знае нищо нито за любовник, нито за приятелка. Но на „Ермак“ тя се е преместила само преди две години, преди това е живяла тук, на „Мечников“. Затова реших да се разходя до старото й местожителство, да поразпитам хората. Може пък някой да помни нещо. Особено ако любовникът й е отдавнашен и грозно зарязан. Тогава Милюкова е престанала да общува с него още докато е живеела тук, а сега той я е намерил на новия адрес и си е разчистил сметките.
— Звучи логично — кимна Настя. — Искаш ли да ти помогна?
— Защо? — напрегна се Виктор.
— Без причина — усмихна се тя. — Приеми го като подмазване, почти безкористно. Дощя ми се да си припомня старата работа, че доста се застоях на пенсионерската ясла. И после, нали остават горестите.
— Ааа… Да бе, да, горестите. А и тревогата трябва да потушим някак. Почакай, ще звънна на един човек.
Егоров бързо поговори с някого, накрая доволно се засмя, фотографира с телефона списъка на Коротков, изпрати го някъде, извади от джоба си смачкана банкнота, пъхна я под металния салфетник и стана.
— Ами да вървим, щом си решила.
До блока, в който някога живяла Камила Теодоровна Милюкова, стигнаха за около минута и половина. Егоров намери в бележките си номера на апартамента и кода на домофона, който, както се разбра, предварително научил от тукашния участъков. Решиха да започнат от апартаментите на същата стълбищна площадка. После, както обикновено, продължиха по веригата: с мен не е разговаряла, но беше приятелка с… На мен не е казвала, но може да е споделила с… При мен не се е отбивала, но веднъж или два пъти я видях да звъни на вратата на номер…
— Витя, кучето на Милюкова старо или младо е? — попита Настя, докато се придвижваха от етаж на етаж по стълбище с доста очукани стъпала.
— Старо. Вярно, не съм спец по песовете, не мога да определя, но съседите на „Ермак“ казаха, че е дошла с него в новото жилище.
— Дали да не поразпитаме тукашните, които имат кучета? — предложи тя.
— Ще ги поразпитаме — съгласи се майорът, — ако ни останат сили. И време. Време аз имам колкото щеш, за теб обаче не знам.
— И аз имам. Моята задача за днес е да работя по списъка. Така че при всяко положение трябва да дочакам отговора от твоя човек.
— Значи, гледай сега, Настася: имаме две лелки от последния етаж, които непрекъснато се карали заради някакви глупости и една през друга тичали при Милюкова да я молят тя да „насоли хубаво негодницата по телевизора“. Имаме и списъка на бабите, който ми даде участъковият. Кого си избираш?
— При свадливите лелки ме е страх да ходя — засмя се Настя. — Ами ако ме набият, щом са толкова агресивни? Дай по-хубаво да ида при бабите, по-рано добре се справях с тях.