Пазачът на фара [bg]

– Знаеш ли горе-долу по кое време пристигна? – попита Патрик.

– Мм... мисля, че беше към шест или седем. Не съм сигурна. Тук времето не е от особено значение.

– Колко дълго остана?

Патрик се размърда и стисна леко зъби. Тялото му не издържаше да седи на твърдо по-продължително време. Усети се, че отново си мечтае за хубавата, топла вана с водорасли.

– Тръгна си по някое време през нощта.

Болка се изписа на лицето й също толкова изразително, колкото ако бе изкрещяла. Патрик изведнъж се почувства зле. С какво право задаваше тези въпроси? С какво право се ровеше в нещо лично, случило се между двама души, които някога са се обичали? Но се застави да продължи. Видя пред себе си тялото, лежащо по корем в антрето, зейналата дупка в главата и кръвта, опръскала стените и образувала локва на пода. Докато не намери виновника, работата му беше да се рови. Разследването на убийство и правото на личен живот не бяха съвместими.

– И не знаеш точно в колко часа? – попита той меко.

Очите на Ани бяха влажни. Тя прехапа устни.

– Не, тръгнал си е, докато съм спала. Струва ми се...

Тя преглъщаше и правеше усилия да се овладее, сякаш не искаше да изгуби контрол пред тях.

– Опита ли да му се обадиш? Или може би на Сигне и Гунар? – каза Патрик.

Докато говореха, слънцето бавно се беше преместило и дългата сянка на фара се приближаваше към тях все повече.

– Не.

Тя отново се разтрепери.

– Докато беше тук, Матс каза ли нещо, което да подсказва кой може да е искал да го убие?

Ани поклати глава.

– Не, изобщо не мога да си представя, че някой би искал да го нарани. Той беше... Ти знаеш, Ерика. Беше същият като преди. Мил, тактичен, грижовен. Съвсем същият.

Тя погледна надолу и погали одеялото с ръка.

– Да, разбрахме, че Матс е бил харесван и симпатичен – каза Патрик. – Но в същото време в живота му има неща, които не са ни много ясни. Например, преди да се върне във Фелбака, е станал жертва на нападение. Каза ли ти нещо за тази случка?

– Не много, но видях белезите и го попитах. Каза просто, че се е оказал на грешното място в грешния момент и няколко младежи са му се нахвърлили.

– Разказа ли нещо за работата си в Гьотеборг?

Патрик се бе надявал, че ще научи нещо повече за нападението, което да обясни разяждащото го отвътре чувство. Но попадаше все на задънени улици.

– Каза, че работата много му е харесвала, но била изтощителна. Да вижда всички тези малтретирани жени, които били в такова тежко състояние...

Гласът й секна и тя отново извърна лице към къщата.

– Не спомена ли нещо друго, което би ни било полезно? Някой човек, от когото да се е страхувал?

– Не, нищо такова. Разказа само колко много е означавала работата за него. Но накрая се почувствал изчерпан, не издържал повече и след като излязъл от болницата, решил да се върне тук.