Пазачът на фара [bg]

Рано тази сутрин бе потеглил за Гьотеборг заедно с Мартин. Имаха много работа за вършене.

– Откъде ще започнем? – попита Мартин.

Както обикновено, той седеше на пътническата седалка отпред, въпреки че всячески се бе опитвал да убеди Патрик да му даде да кара.

– Мислех си за социалните. Говорих с тях в петък и им казах, че ще пристигнем около десет.

– А после към „Фристад“? Имаме ли нещо ново, което да ги питаме?

– Надявам се да научим нещо повече за дейността им от социалните, нещо, което да ни даде насока.

– Бившата приятелка на Сверин нищо ли не знаеше? Не й ли е казал нещо?

Мартин не отделяше поглед от пътя и инстинктивно стисна дръжката на вратата, когато Патрик твърде рисковано изпревари един тир.

– Не, не открихме нищо. Освен чантата, разбира се. Това все пак може да се окаже истинска находка, но няма как да знаем, преди Паула да е прегледала всичко. Пък и няма да се захващаме с лаптопа, не е по нашата част да разбиваме пароли и разни такива, така че трябва да го пратим на експертите.

– Ани как прие новината за смъртта му?

– Изглеждаше истински разтърсена. Като цяло ми се стори доста крехка и трудна за разчитане.

– Не трябва ли да свиеш тук?

Мартин посочи отбивката, а Патрик изруга и завъртя волана толкова рязко, че колата зад тях за малко да ги блъсне.

– По дяволите, Патрик – възкликна пребледнелият Мартин.

Десет минути по-късно се намираха в офиса на социалните служби и веднага бяха упътени към кабинета на директора, който се представи като Свен Баркман. След като приключиха с любезностите, тримата се настаниха около малка заседателна маса. Свен Баркман беше нисък и слаб, с тясно лице, а острата му челюст бе подсилена допълнително от козя брадичка. Патрик си представи професор Калкулус22. Приликата беше поразителна. Но гласът на директора не отговаряше на вида му, което изненада както Мартин, така и Патрик. Защото дребният мъж имаше мрачен, дълбок глас, който изпълваше цялата стая. Звучеше така, сякаш има певчески заложби, и щом се огледа, Патрик откри потвърждението. Из кабинета имаше снимки, дипломи и награди, които разкриваха, че Свен Баркман пее в хор. Патрик не разпозна името, но очевидно хорът имаше успех.