Пазачът на фара [bg]

– Благодаря, надявам се да не съм те затруднила много. Понеже Сам е болен, предпочитам да не ходим до града на пазар. Сигне и Гунар ми помогнаха по-рано, но не исках да ги притеснявам толкова често.

Патрик вече беше скочил в лодката и сега остави на кея две пълни торби от „Консюм“.

– Колко ти дължа? – попита Ани и се пресегна към чантата, която лежеше до нея.

– Излезе хиляда крони – каза Патрик извинително.

Ани извади две банкноти от петстотин крони от портмонето си и му ги даде.

– Благодаря – каза тя отново.

Патрик кимна и отново се настани на одеялото.

– Сигурно се чувстваш доста изолирана тук?

Той огледа малкия остров. Фарът се извисяваше над тях и хвърляше дълга сянка над скалите.

– На мен ми харесва – отвърна Ани и отпи от кафето си. – Не съм идвала тук от много години, а Сам никога не беше виждал Грошер. Реших, че е време да дойдем.

– Защо сега? – попита Ерика, като се надяваше да не изглежда твърде любопитна.

Ани не я погледна, бе вперила очи в хоризонта. Леките пориви на вятъра, които от време на време достигаха до тях, развяваха дългата й руса коса и тя отметна нетърпеливо кичурите от лицето си.

– Има някои неща, над които трябва да помисля, и ми се стори естествено да дойда на острова. Тук няма нищо. Единствено мисли и време.

– И духове, както съм чувала – каза Ерика и си взе сухар.

Ани не се засмя.

– Говориш за другото му име, Призрачния остров?

– Да, спомням си как веднъж в гимназията нощувахме тук и доста се изплашихме. Ти би трябвало да си забелязала дали има нещо вярно.

– Може и да има.

Личеше си, че Ани не иска да обсъжда въпроса, и Патрик си пое дълбоко дъх, подготвяйки се за това, което не можеше повече да отлага. Докато й обясняваше спокойно какво се е случило, Ани започна да трепери, взирайки се в него неразбиращо. Не продумваше, просто трепереше неконтролируемо, сякаш ще се разпадне на хиляди парченца пред очите им.

– Все още не знаем точно кога е бил застрелян, затова се опитваме да съберем възможно най-много информация за последните му дни. Гунар и Сигне казаха, че е възнамерявал да те посети в петък.

– Да, беше тук.

Ани се обърна и погледна към къщата. Патрик имаше чувството, че го прави само за да скрие изражението на лицето си. Когато отново се обърна към тях, погледът й все още беше стъклен, но тялото й вече не се тресеше.

Ерика се наведе импулсивно напред и сложи ръка върху тази на Ани. Тя изглеждаше толкова крехка и ранима, че пробуди закрилническия инстинкт на Ерика.

– Винаги си била много мила – каза Ани, след което дръпна ръката си, без да погледне Ерика.

– В петък... – започна Патрик внимателно.

Ани се сепна и сякаш над очите й падна завеса.

– Той пристигна вечерта. Не знаех, че ще идва. Не се бяхме виждали от много години.

– Откога не се бяхте срещали?

Ерика не се сдържа и погледна към къщата. Страхуваше се, че синът на Ани ще се събуди и ще се измъкне навън. Откакто роди, понякога имаше чувството, че е станала майка на всички деца на света.