Пазачът на фара [bg]

– Сигурна ли си, че няма проблем? – каза тя, когато се настани до масата в уютната кухня на Мете.

– Да, разбира се. Така или иначе, готвя за моите три лакомници, а където са трима, там са и шестима.

Мете разроши любящо косата на сина си Томас.

– Стига, мамо – каза той раздразнено, но Маделейн видя, че всъщност му харесва.

– Малко вино?

Мете наля чаша червено вино от кутия, без да дочака отговора на Маделейн. След това се обърна и разбърка тенджерите върху печката. Маделейн отпи от виното.

– Държите ли малките под око? – викна Мете към другата част на апартамента и получи два отговора „да“. Двете й по-малки деца бяха дъщеричка на десет и Томас, който беше на тринайсет. Те привличаха Кевин и Вилда като магнити. Големият син беше на седемнадесет и вече рядко се задържаше вкъщи.

– Моите сигурно досаждат на твоите – каза Маделейн и отпи още една глътка вино.

– Глупости, те ги обичат, знаеш.

Мете избърса ръцете си с една кърпа, наля вино и на себе си и седна срещу Маделейн. На външен вид двете трудно можеха да бъдат по-различни, помисли си Маделейн, която за миг си представи сцената през очите на страничен наблюдател. Тя беше дребна и руса, с телосложение по-скоро на дете, отколкото на жена. Мете пък напомняше на прочутата каменна статуетка, изобразяваща пищна жена, която Маделейн си спомняше от часовете по рисуване в училище. Висока и закръглена, с буйна червена коса, която като че водеше собствен живот. Погледът й винаги грееше щастливо, въпреки че тя също бе понесла удари от живота, които отдавна трябваше да са лишили очите й от блясъка им. Слабостта на Мете беше, че избира слаби мъже, които скоро ставаха зависими от нея и започваха само да изискват, като малки пиленца с разтворени човки. Докато накрая не й писнеше, разказваше Мете. Но не минаваше много време преди следващото пиленце да долети в леглото й. Затова децата имаха различни бащи и ако и трите не бяха наследили червената коса на майка си, човек никога не би предположил, че са братя и сестра.

– Ти как си, миличка? – попита Мете и завъртя чашата между пръстите си.

Маделейн усети как се сковава. Въпреки че Мете й беше разказала всичко за себе си, открито бе споделила живота и провалите си, Маделейн така и не смееше да стори същото. Беше твърде свикнала да живее в страх и постоянно се тревожеше да не каже твърде много. Поради тази причина държеше всички останали на разстояние. Почти всички.

Но точно в този момент и на това място, една неделна вечер в кухнята с Мете, докато тенджерите вряха на котлоните, а виното я стопляше отвътре, тя не можа да се сдържи. Започна да разказва. Когато заплака, усети как Мете премести стола си до нейния и я прегърна. Разказа си всичко в сигурната й прегръдка. Разказа дори за него. Въпреки че се намираше в чужда страна и живееше нов живот, той все още беше твърде близо до нея.