Пазачът на фара [bg]

Вятърът се засили и Патрик затвори очи, усещайки поривите в лицето си. В морето все още не излизаха твърде много хора, но само след няколко седмици пристанището щеше да е пълно с пристигащи и заминаващи.

Ерика беше спряла да се смее и вече сериозна, отиде до Патрик, който стоеше зад щурвала. Прегърна го и облегна глава на рамото му.

– Тя как звучеше, когато й се обади?

– Не беше очарована – отговори Патрик. – Като че ли не й се нравеше идеята да я посетим, но като й казах, че ако иска, може да дойде до тук, тя все пак предпочете ние да отидем.

– Каза ли й, че и аз ще съм с теб?

Една по-силна вълна накара дървената моторница да се разлюлее и Ерика стисна Патрик по-здраво през кръста.

– Да, казах й, че сме женени и ти ще се радваш да я видиш. Но тя не реагира. Във всеки случай, изглежда, нямаше нищо против.

– Какво се надяваш да научиш от разговора с Ани?

Ерика го пусна и се настани на седалката.

– Ако трябва да съм честен, нямам представа. Но все още не знаем дали Матс е ходил при нея в петък. Искам да разбера най-вече това. А и трябва да й съобщя за случилото се.

Патрик промени курса, за да направи път на една моторница, която се движеше с висока скорост.

– Идиоти – изръмжа той и изгледа лодката, която мина твърде близо край тях.

– Не можеше ли да я питаш по телефона? – каза Ерика и също погледна към моторницата.

На борда имаше няколко момчета, около осемнайсетгодишни, но тя не ги разпозна. Сигурно бяха ранна група летовници, с каквито Фелбака скоро щеше да се напълни.

– Да, можеше да го направя. Но предпочитам да разговарям с хората очи в очи. Така получавам по-точни отговори. Всъщност искам да си изградя по-добра представа за Матс. Засега той прилича на една от онези картонени фигури в естествен ръст, едномерен и плосък. Изглежда, никой не знае нищо за него, нито дори родителите му. Апартаментът му приличаше на хостел. Почти нямаше лични вещи. А и онази работа с нападението... Трябва да науча повече.

– Но доколкото разбрах, Мате и Ани не са общували от много години.

– Така казват родителите му, да. Но не го знаем със сигурност. Във всеки случай тя изглежда е била важен човек в живота му, пък и ако я е посетил, може би й е разказал нещо, което да ни е от полза. Тя може да е един от последните хора, които са го видели жив.

– Да, разбира се – каза Ерика, но прозвуча леко скептично.

Самата тя настоя да отиде от любопитство. Чудеше се как годините са променили Ани, какъв човек е станала.

– Това там трябва да е Грошер – каза Патрик, взирайки се напред.

Ерика се надигна и погледна.

– Да, това е. Фарът е прекрасен – каза тя и засенчи очи с ръка, за да вижда по-добре.