Английският шпионин [bg]

— Нито пък аз.

Маделин го изгледа замислено над ръба на чашата си.

— Вие ли сте вече шефът на вашата служба?

— Не още.

— Кога ще станете?

— След няколко месеца, може би и по-скоро.

— Ще прочета ли за това във вестниците?

— Сега правим обществено достояние името на нашия директор, точно като МИ6.

— Горкият Греъм — каза тя, като хвърли поглед към вестниците.

— Да — отвърна неопределено Алон.

— Мислите ли, че Джонатан ще го уволни?

Странно беше да я чуе да говори за премиера, използвайки малкото му име. Зачуди се как ли го е наричала в онези нощи на Даунинг Стрийт, когато Даяна Ланкастър е отсъствала.

— Не — отвърна той след малко. — Не мисля.

— Греъм знае твърде много.

— Това трябва да се отчете.

— А и Джонатан е много лоялен.

— Към всички, освен към съпругата си.

Забележката му я засегна.

— Съжалявам, Маделин. Не трябваше…

— Всичко е наред — отвърна тя бързо. — Заслужила съм си го.

Внезапно слабите ѝ жилести ръце сякаш не можеха да си намерят място. Тя ги овладя, като извади пакетчетата чай от чайника, добави малко гореща вода и отново го захлупи.

— Тук всичко ли е, както си го спомняте? — попита Маделин.

— Жената до кухненския плот е различна. Иначе всичко си е същото.

Тя се усмихна смутено, но не каза нищо.

— Тършувахте ли из нещата ми? — поинтересува се той.

— Постоянно.

— Намерихте ли нещо интересно?

— За съжаление, не. Всичко е така, сякаш човекът, който е живял тук, не съществува.

— Точно като Маделин Харт.

В очите ѝ се появи тревога. Тя огледа бавно стаята, нейната стая с изглед.

— Ще ми кажете ли някога защо изглеждате толкова ужасно?

— Бях на Бромптън Роуд, когато бомбата избухна.

— Защо?

Габриел ѝ отговори честно.

— Значи, вие сте агентът от чуждото разузнаване.

— Опасявам се, че е така.

— И вие сте този, който се опитваше да накара хората да се отдалечат на безопасно разстояние.

Той не каза нищо.

— Кой беше другият мъж?

— Не е важно.

— Винаги казвате това.

— Само когато наистина е така.

— А жената? — попита Маделин.

— Според паспорта ѝ тя се е…

— Да — прекъсна го тя. — Прочетох го във вестника.

— Гледахте ли записа от системата за видеонаблюдение?

— Всъщност нямаше кой знае колко много за гледане. Една жена слиза от кола, спокойно се отдалечава и улицата се разтърсва от експлозия.

— Много професионално.

— Много — съгласи се Маделин.

— Видяхте ли снимката ѝ от летище Хийтроу?

— Изображението бе доста зърнесто.

— Мислите ли, че е германка?

— Бих казала, че е наполовина.

— А другата половина?

Тя се загледа в морето.