Английският шпионин [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #15
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542615866
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Английският шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
34.
Заливчето Гънуолоу, Корнуол
Имаше всичко на всичко четири снимки: една, която Габриел бе направил на жената, седяща сама в ресторанта, и още три, които ѝ бе направил, докато тя стоеше на балкона с ръждясал парапет на Куин. Той ги подреди върху плота, където някога бе наредил снимките на откраднатата картина на Рембранд за Киара, и изпита лека вина, когато Маделин се наведе да ги разгледа.
— Кой е направил снимките?
— Не е важно.
— Имате точно око.
— Почти толкова точно като на Джовани Роси.
Тя взе първата снимка: една жена със слънчеви очила седеше сама на маса в уличен ресторант и гледаше в посока, която ѝ предоставяше посредствена гледка към града.
— Не си е закопчала дамската чанта.
— И вие го забелязахте.
— Една нормална туристка щеше да закопчае чантата си заради крадците и джебчиите.
— Така е.
Маделин върна снимката на мястото ѝ върху плота и взе друга. На нея се виждаше жена, която стоеше облегната на парапета на балкон, от който се спускаше цъфнало каскадно цвете. Жената държеше цигара пред устните си, така че се виждаше долната страна на дясната ѝ ръка. Маделин се наведе по-близо и замислено сбърчи чело.
— Виждате ли това? — попита тя.
— Кое?
Маделин вдигна снимката към него.
— Тя има белег.
— Може да е дефект на снимката.
— Може, но не е. Това е дефект на момичето.
— Откъде сте сигурна?
— Защото — отвърна Маделин — бях там, когато това се случи.
— Познавате ли я?
— Не — отговори тя, загледана в снимката, — но познавах момичето, което беше.
35.
Заливчето Гънуолоу, Корнуол
Алон беше чул за първи път историята на брега на едно замръзнало руско езеро от устата на мъж, наречен Павел Жиров. Сега във вилата на брега на морето той я чу отново от жената, която беше станала Маделин Харт. Тя не знаеше истинското си име, а за биологичните си родители знаеше малко. Баща ѝ бил високопоставен генерал от КГБ, може би шефът на всемогъщото Първо главно управление. Майка ѝ — машинописка в КГБ на не повече от двайсет години, не живяла дълго след раждането ѝ. Свръхдоза от хапчета за сън и водка била отнела живота ѝ — или поне така били казали на Маделин.
Тя била дадена в сиропиталище. Не истинско сиропиталище, а сиропиталище на КГБ, където, както Маделин обичаше да казва, била отгледана от вълци. В един момент — тя не можеше да си спомни точно кога — нейните надзирателки спрели да говорят с нея на руски. Известно време тя живяла в пълна тишина, докато и последните следи от руския език се изтрили от паметта ѝ. После била поставена под грижите на екип, който ѝ говорел само на английски език. Гледала видеозаписи на британски детски програми и четяла английски детски книги. Ограниченото ѝ запознаване с британската култура не допринесло много за нейното произношение. Маделин говорела английски, както каза тя, като репортер за Радио Москва.
Сиропиталището, където живеела, се намирало в предградията на Москва, недалеч от седалището на Първо главно управление в Ясенево, което КГБ наричало Московски Център. Накрая тя била преместена в тренировъчен лагер на КГБ във вътрешността на Русия, близо до затворен град, който нямал име, а само номер. Лагерът включвал малък английски град с луксозни магазини, парк, автобус с говорещ английски шофьор, както и английски тип тухлени къщи, където обучаваните живеели заедно като семейства. В отделна част от лагера имало малък американски град с кинотеатър, където се прожектирали популярни американски филми. Недалеч от американското градче имало немско село. То се управлявало съвместно с източногерманското Щази39. Храната се докарвала със самолет веднъж седмично от Източен Берлин: немски колбаси, бира, прясна немска шунка. Всички били единодушни, че немскоговорещите обучавани получавали най-доброто.
През по-голяма част от времето обучаваните били държани в техните отделни фалшиви светове. Маделин живеела с мъжа и жената, които в крайна сметка се преселили с нея във Великобритания. Тя ходела на английско училище, където се спазвали стриктни правила, пиела чай с кръмпети40 в малко английско кафене и играела в английски парк, който неизменно бил затрупан с поне една педя руски сняг. От време на време обаче ѝ позволявали да гледа някой американски филм в американското градче или да вечеря в бирарията на открито в германското село. При едно от тези излизания тя се запознала с Катерина.
— Тя, предполагам, не живееше в американското градче — каза Габриел.
39
Министерство на държавната сигурност на бившата Източна Германия. — Б.пр.
40
Малки питки от тесто с мая, които се приготвят на тиган като палачинките, но се използват метални пръстени, за да се получи формата. — Б.пр.