Третият близнак [bg]

— Жал ми е за нея…

— И на мен.

Веднага след като кацнаха, Джийни намери обществен телефон и се опита да се свърже с Пинкърови в Ричмънд, но даваше заето.

— По дяволите! — изруга тя. Изчака пет минути, но отново чу същия монотонен сигнал. — Шарлот сигурно разправя на цялото си злодейско семейство за посещението ни — изръмжа недоволно. — Ще опитам пак по-късно.

Колата на Лайза бе на паркинга. Подкараха към града и Лайза остави приятелката си у тях.

— Мога ли да те помоля за една голяма, голяма услуга? — каза Джийни, преди да излезе от колата.

— Разбира се, но не обещавам, че ще ти помогна — усмихна се Лайза.

— Започни извличането на ДНК-то още довечера.

Лицето на Лайза помръкна.

— О, Джийни, цял ден се разкарвахме като луди. Поне трябва да напазарувам нещо за вечеря.

— Аз пък трябва да отида до затвора. Нека се видим по-късно в лабораторията — да кажем, в девет часа.

— Добре — съгласи се Лайза. — И аз като че ли нямам търпение да видя какво ще излезе.

— Ако започнем довечера, резултатите ще са готови вдругиден.

Лайза я погледна със съмнение.

— Ако посъкратим малко процедурата, да.

— Ей така те искам!

Зарадвана, Джийни слезе от колата и Лайза потегли.

На Джийни й се искаше веднага да скочи в колата и да подкара към полицейското управление, но най-напред трябваше да види какво става с баща й.

Той седеше и гледаше Колело на съдбата.

— Здрасти, мила, късничко се прибираш — каза той.

— Бях на работа и още не съм свършила — отговори му тя. — А как мина твоят ден?

— Скучничко… Цял ден сам вкъщи…

Дожаля й за него. Вероятно нямаше приятели. Обаче изглеждаше далеч по-добре от снощи — бе бръснат, изкъпан и отпочинал. Беше си притоплил пицата от хладилника и мръсните чинии бяха натрупани на кухненския плот. Джийни се накани да го пита за какъв, по дяволите, се мисли, та не ги сложи в миялната, но преглътна думите си.

Тя остави куфарчето си и започна да оправя стаята. Баща й не изключи телевизора.

— Бях в Ричмънд, Вирджиния — каза тя.

— Това е чудесно, златна моя. Какво има за вечеря?

Не, помисли си тя, така повече не може да продължава. Няма да се държи с мен, както се държеше с мама.

— Защо ти не приготвиш нещо? — попита го тя.

Това отвлече вниманието му от телевизора и той извърна глава към нея:

— Но аз не мога да готвя!

— Нито пък аз, татко.

Той се намръщи, после изведнъж се усмихна.

— Значи ще ядем някъде навън.

Изражението на лицето му й бе познато до болка. Джийни се върна двайсет години назад в спомените си. Тя и Пати бяха облечени в дънкови костюмчета. Видя татко с тъмна коса и бакенбарди и го чу да казва:

— Хайде да отидем на карнавала! Ще си купим ли захарен памук, как мислите? Скачайте в колата!