![Конан Непобедимия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/1/konan-nepobedimiya-bg-download.jpg)
Конан Непобедимия [bg]
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: Конан (bg) #2
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Здравка Ефтимова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Конан Непобедимия [bg]». Краткое содержание книги:
Карела гневно крачеше до него и разтриваше ръката си.
— Ти, омотано в мускули изчадие! Повече няма да търпя такива неща от теб. Със сигурност ще се погрижа Аманар да накаже този грамаден гущер. С’тара трябва да се научат да проявяват подобаващо уважение към нас, в противен случай моите хрътки ще бъдат постоянно предизвикани да се бият с тях. Аз самата може да понасека този Сита.
Конан изненадано я погледна.
— Значи възнамеряваш да приемеш предложението? Нервната каня ще си нахлузи нашийника на този магьосник и ще клекне под неговите заповеди?
— Нямаш ли очи, Конан? Под негова заповед се намират петстотин от люспестите твари, дори повече. Моите хрътки никога не ще могат да превземат крепостта му, дори да бяха десет пъти повече на брой. Пък и аз никога не бих ги хвърлила да загубят живота си срещу тези стени. От друга страна, дори ако всичкото злато, което ти, аз и цялата ми банда сме виждали през живота си, се струпа една купчина, то няма да се изравни дори с една стотна от богатството, което видяхме в крепостта.
— Аз съм виждал много злато — изсумтя Конан. — Колко като него са докоснали пръстите ми и колко от златото на магьосника ще докоснат, е съвсем друга работа. Този Аманар плещи за по-добър живот на човечеството, но сега никога не съм срещал магьосник, който не е поел по черните пътища на злото. Помисли си какво ще те накара да направиш заради това, че ти плаща.
— Ще ми даде сигурно убежище — отсечено отвърна тя — близо до пътя на керваните. Вече няма да е необходимо разпускам хората си, нито пък те ще се крият като пазачи на разни кервани, когато войската започне да ни настига. Вече няма да ми се налага да се преструвам, че съм гадателка, докато чакам отново да се съберем. Тези неща са много важни за мене.
Кимериецът гърлено изръмжа.
— За мен пък те нищо не означават. Пустинята ми е достатъчно убежище. Дойдох да открадна пет медальона, а не да слугувам на човек, който се занимава с черна магия.
Стигнаха края на стръмния път, който извеждаше от крепостта. Хордо огледа първо Конан, а след това и главатарката си.
— Пак ли се карате? — изръмжа едноокият. — И какво толкова ви каза този Аманар?
Двамата не му обърнаха внимание, увлечени да изложат по-убедително доводите си.
Карела се бореше за думите си, сякаш ги късаше от собствената си плът:
— Тези медальони не са у него. Спомнѝ си, той пръв спомена за тях. При това видях не повече от шепа жени сред неговите прислужници и нито една от тях не приличаше на твоята танцьорка.
— Значи приказвахте с него за медальоните? — невярващо каза Хордо.
Конан дори не погледна към брадатия бандит, а възрази на Карела:
— И вярваш на този човек? На един магьосник? Той ни накара да мислим, че планините са пълни с племена на С’тара, че съществуват цели народи от тях, но раненият С’тара, който преследвахме, идваше тук. Магьосникът знае за медальоните, защото неговите подчинени са ги откраднали.
— Магьосник? — ахна Хордо. — Значи той е магьосник?
Зелените очи на Карела блеснаха към едноокия и пламъкът им бе толкова свиреп, че той отстъпи крачка назад.
— Покажи ми къде си направил лагер за моите хрътки — отсечено каза тя. — Ще прегледам дали имат добри постели за през нощта. — И тя се отдалечи, без да дочака отговора му.
Хордо примигна и погледна Конан.
— Най-добре ще е да тръгна след нея. Тя греши. Ще говорим по-късно. — И брадатият се спусна след червенокосата главатарка.
Конан се обърна и погледна към крепостта. Смътно различаваше зад прътите на подвижната решетка тялото на един С’тара, който го наблюдаваше. Макар че не можеше да види нищо повече, освен че влечугоподобното същество стои там, кимериецът знаеше, че това е Сита. Като се опитваше точно да си спомни разположението на стаите и коридорите в крепостта, за да го запамети, Конан се запъти да намери останалите разбойници.
Двадесета глава
Кръглата луна бавно пълзеше над доляната, в която бе разположена крепостта на Аманар. Виолетовият полумрак бе отстъпил мястото си на непрогледната тъмнина на истинската нощ. Тъмата наистина бе непроницаема, ако не се брояха огньовете, край които се гушеха разбойниците, понеже дори бледата лунна светлина, изглежда, не проникваше в зловещата долина.