Детето на нощта [bg]

- Мамо! Мамо!

Неспирните писъци на Лиана събудиха Клирес преди неот­ложният зов на Авиана да достигне замаяния ѝ ум. Домът на Ал-Дречар беше тъмен, когато тя се разсъни, но докато се боре­ше да съсредоточи съзнанието си и да фокусира зрението си, чу припрените въпроси на елфи от Гилдията и резкия глас на Ефи- мер с нареждане да се успокоят.

Клирес се извлече в коридора, наметнала шал на костеливи­те си рамене върху нощницата, и откри, че в Херенденет липс­ва тъкмо спокойствието.

Край прозорците на дългия коридор виеше вятър, поклаща­ше картините по стените и надигаше дебелите килими. Заку- цука към крилото за гости, където бе настанено момичето, а зад нея на пода се строши ваза, от по-далечна стая се чу звън на счупено стъкло.

Ефи бе спряла пред двойна врата и говореше с елф от Гилди­ята, когото Клирес не успя да различи. Мъжът кимна, покло­ни се леко и притича по коридора към нея.

Ефимер се обърна, лицето ѝ сивееше.

- Нека Аронаар ти помогне - нареди тя.

Опита се да отвори врата, но вятърът я затръшна и Ефимер се намръщи. Аронаар дойде при Клирес, сънено присвил зеле­ните си очи. Носеше навлечени набързо панталон и риза, но бе­ше бос.

- Благодаря ти - промълви Клирес и охотно се облегна на него, за да облекчи схванатото си коляно.

- Ще вървим колкото сили имаш - склони глава елфът.

- Тогава нека е по-бързо. - Тръгнаха към Ефимер. - Идваме след теб, Ефи. Тя в леглото ли е?

Ефимер успя да запъне с крак вратата.

- Седнала е в постелята, но още спи, тъй казва Ана. Този път може да е по-зле. Има опасност да стане неудържима.

Клирес усети как страхът стяга уморените мускули и спира дъхай.

- По-бързо, Аронаар! Да вървим по-бързо!