Каубои и извънземни [bg]

Дадоха ми да ям, може би това не е толкова лошо.

След като се нахрани, силите на Джейк се върнаха, както и желанието му да изпълни обета си — да открие Алис, ако е още жива или да отмъсти, ако не е.

Появиха се няколко воини и ги поведоха към вигвам в края на лагера. Един от мъжете направи знак на Джейк и Ела да го последват вътре. Другите воини вдигнаха ръце и спряха останалите от групата. Джейк се поколеба на прага на вигвама и погледна притеснено спътниците си. Но като разбра, че това е нещо като свято място, влезе без повече колебания.

Вътре неколцина мъже и жени седяха в кръг. Сред тях бяха Черен нож и сериозен на вид сивокос мъж. Ела му прошепна, че това е ди-ин.

Апачите в кръга напяваха. Заприличаха му на пеещи миряни в църква. Ела седна в кръга и му направи знак да седне до нея. Джейк кръстоса крака и мускулите им се обтегнаха болезнено… оставаше със същото странно чувство, все едно се е оказал на неделна служба.

Никога не му бе хрумвало, че апачите имат религия или че я взимат насериозно. Но пък и не мислеше за апачите повече, отколкото бе нужно, нито пък за религията.

Джейк се замисли за проповедник Мийчъм. Щеше му се той да е тук сега, докато се готви за това, което всъщност не знае какво е. Предсмъртната молба на проповедника беше: „Върни хората ни.“ Дори Бог не може да отрече, че Джейк прави всичко възможно, за да я изпълни.

Ди-ин взе малък съд с някаква течност и го подаде на Черен нож, който го подаде на мъжа до себе си. Хората в кръга не спираха да напяват.

Съдът най-сетне стигна до ръцете на Джейк. Той го пое. По повърхността на гъста кафеникава течност плаваха парченца непознати растения. Той доближи съда до носа си и помириса течността. Миризмата му бе непозната, както и вида на този лек. Джейк инстинктивно се смръщи и погледна Ела.

Очите й грееха, пълни с надежда и увереност, че той трябва да направи това заради тях и заради още мнозина.

— Моля те! — рече тихо тя.

Край нея всички го гледаха по същия начин… уповаваха се на него.

Джейк пак сведе глава и я поклати — не в отказ, а изумен от собственото си безразсъдство. Пое дълбоко въздух, задържа го и изпи течността.

По гърлото му се плъзна странна топлина и се разля в корема, успокояваща като течния огън на уиски, макар в устата си да усещаше някаква странен вкус, подобен на смесица от сдъвкан тютюн и конска тор.

Можеше и да е по-зле.

Неколцина апачи от кръга се изправиха и излязоха от вигвама. Джейк остана до Ела, чудейки се какво следва оттук нататък. Тялото му вече се чувстваше като тяло на старец. Започна да му се вие свят, може би от нерви.