![Парижка вендета [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/2/parizhka-vendeta-bg-download.jpg)
Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
И то бързо.
Той пристъпи към мраморния парапет и вдигна глава към високия купол, откъдето го гледаха евангелисти, апостоли и френски крале. Точно под тях лежеше саркофагът на Наполеон.
Беше добре запознат с подробностите. Останките на императора лежаха в седем ковчега, поставени един в друг. Два оловни, а останалите от махагон, желязо, абанос, дъб и накрая най-външният, изработен от червен порфир — материала, използван за строежа на римските гробници. С дължина почти четири метра и висок близо два, външният саркофаг бе украсен с лаврови венци и бе поставен върху пиедестал от зелен гранит. Около него на многоцветна мозайка бяха изписани най-великите победи на Наполеон.
Очите му опипаха навалицата във вътрешността на църквата и се спряха върху фигурата на Греъм Ашби. Англичанинът отговаряше на описанието, което му беше дала Стефани. Стоеше встрани от тълпата, облегнат на извития парапет.
Преди час Торвалдсен му бе съобщил, че агентите му са проследили Ашби от Лондон до Париж, а после и дотук. До него стоеше красива жена с дълга разпусната коса. Малоун неволно си помисли за друга блондинка, привлякла вниманието му преди около две седмици. Една от онези погрешни преценки, която почти му коства живота.
Тази блондинка стоеше с опрени в парапета бедра. Извила гръб, тя сочеше нагоре към внушителния антеблеман и обясняваше нещо на Ашби. Това би трябвало да е Каролайн Дод, за която също беше получил сведения от Торвалдсен. Любовница на англичанина, с дипломи по средновековна история и литература. Появата й тук беше доказателство, че Ашби очаква някакво важно откритие.
Шумът се усили и той извърна глава. През отворения портал нахлуваше море от хора.
Погледът му се плъзна с възхищение по мраморните колажи наоколо. Куполът беше стъпил върху величествени коринтски колони, между които се издигаха символите на монархията. Те напомняха на посетителите, че някога мястото е било храм на кралете, а днес се беше превърнало във вечен дом на един велик император.
— Наполеон умира на Света Елена през 1821 година — долетя гласът на някакъв екскурзовод, застанал начело на група немски туристи. — Англичаните го погребват там, в съвсем обикновен гроб и без никакви почести. Но в своята последна воля императорът изрично заявява, че иска останките му да почиват край бреговете на Сена, сред обикновените хора, които винаги е обичал. През 1840 година крал Луи-Филип решава да изпълни волята му и го пренася в родината. С този ход той иска да успокои общественото мнение и да помири народа на Франция с неговата история. По това време Наполеон вече се е превърнал в легенда. И така, на 15 декември 1840 година кралят организира пищна церемония за посрещане на тленните останки на императора в „Инвалидите“. За реконструкцията на църквата и превръщането й в криптата, която виждате, са били нужни двайсет години.
Малоун се отдалечи от мраморния парапет, освобождавайки място на германците, които се стълпиха около него, отправили погледи към внушителния саркофаг долу. Зад тях напираха още хора. Той забеляза един мъж, който се присъедини към Ашби. Среден на ръст, с безизразно лице и рядка посивяла коса. Слабата му фигура беше облечена в тъмно палто.
Гилдхол.
От Торвалдсен беше научил някои неща и за него. Тримата се отдалечиха от парапета и се насочиха към изхода.
Импровизирай!
Така постъпват агентите, беше казал той на Сам. Сега поклати глава. Да, точно така.
Ашби излезе от храма и тръгна покрай извитата външна стена. Не след дълго стигна до дългата колонада с топове отпред, която осъществяваше връзката с Дома на инвалидите. Комплексът се състоеше от две църкви, параден площад, военен музей, вътрешна градина и елегантна еспланада, простираща се на почти километър от северната фасада до бреговете на Сена. Построен през 1670 г. от Луи XIV като пансион и болница за инвалидите от войната, комплексът се състоеше от множество многоетажни сгради, истински шедьоври на френската класика.
Тук историята повтаряше онова, което се беше случило в Уестминстър. Ашби си представи ранното утро на 14 юли 1789 г., когато разгневената тълпа бе помела постовете и бе атакувала подземния оръжеен склад, за да разграби пушките и мунициите, с които по-късно бе щурмувала Бастилията и бе дала началото на Великата френска революция. Тези сгради, някога обитавани от седем хиляди ветерани от войните, днес бяха обикновена туристическа атракция.
— Има ли начин да проникнем в музея? — попита Каролайн.