Смъртта на царете [bg]

За миг Крас се запита дали наистина са безпочвени, но отхвърли тази мисъл. Той беше практичен човек, а Сула и миналото си бяха отишли. Ако дъщерята на Цина не беше отхвърлила предложението на Сула да му стане любовница, както беше чувал да се шепне, имаше сигурни доказателства, че боговете гледат благосклонно на дома на Цина… или може би на Цезарите. В крайна сметка, на един от двата.

Беше чул, че продължават да търсят роба, внесъл отровата, но още нищо не се знаеше — нито дори кой е поискал смъртта на Сула. Крас огледа полупразната зала. Можеше да е всеки от тях. Сула си беше създал много врагове с абсолютната си липса на предпазливост. А предпазливостта трябваше да е първото правило на политиците, помисли Крас. Второто правило трябваше да е да избягват привлекателни жени, които им искат услуги, но пък човек няма твърде много шансове за наслада в живота си, а и Сервилия му беше оставила някои спомени, които му бяха извънредно ценни.

— Възстановяване на легиона на Първородните в списъка на легионите — обяви говорителят и Крас седна по-изправено и се съсредоточи.

— Позволение да набира новобранци, да ги обучава, да приема клетвата им и да посочва офицери под ръководството на сената да се даде на Марк Брут от Рим — продължи говорителят монотонно, в контраст с развълнувания шепот, който се разнесе сред останалите в залата стотина сенатори.

Един от привържениците на Сула веднага излезе, без съмнение за да повика приятелите си да гласуват. Помпей се намръщи, когато видя Калпурний Бибул и двама други да стават, за да се изкажат по темата. Бибул беше яростен поддръжник на Сула и още се кълнеше, че убийците му ще бъдат разпънати на кръст, когато ги пипне.

Изглежда, си бяха наумили стария номер. Един след друг щяха да говорят пред сената, докато свърши сесията или поне докато достатъчно техни поддръжници не се върнат, за да гласуват „против“. Ако предложението бъдеше оставено за следващата сесия, можеше изобщо да не гласуват по него.

Крас погледна обезпокоено към Цина. За негово учудване старият мъж му намигна и Крас се отпусна и се настани удобно на мястото си. Парите бяха мощен лост; той го знаеше не по-зле от другите. За да спечелят гласуването, поддръжниците на Сула трябваше да започнат да се изказват, но говорителят изреди подробностите на предложението, без нито веднъж да погледне към тях, макар да се опитваха да привлекат вниманието му.

Щом изреди всички подробности, говорителят веднага обяви гласуване. Един от привържениците на Сула изруга високо и излезе от залата, което беше сериозно нарушение. Гласуването мина лесно и сесията беше закрита. По време на финалната молитва Крас погледна крадешком към Помпей и Цина. Трябваше внимателно да подбере подаръка си за Сервилия. Без съмнение и тези двамата имаха същата идея.