![Окото на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/7/5/okoto-na-vremeto-bg-download.jpg)
Окото на времето [bg]
- Автор: Бакстер Стивен М., Кларк Артур Чарльз
- Серия: Една одисея във времето #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545855959
- Переводчик: Юлиан Стойнов
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Окото на времето [bg]». Краткое содержание книги:
— Колко странно наистина! — Ръди поклати глава. — Казват, че всеки от нас разполага с максимум двайсет и пет хиляди дни живот. Възможно ли е ние също да сме фрагментирани — животът ни да е разпокъсан между различни времена? — Той махна с ръка към сивкавото небе. — Дали там някъде не съществуват двайсет и пет хиляди Киплинговци и всеки от тях живее както може?
— Стига ми и един дърдорко като теб — изръмжа Кейси, което бе първото му участие в дискусията, след което надигна меха с вино.
Сесил де Морган слушаше целия този разговор мълчаливо. Бисиса знаеше, че е сключил вещо като съюз с Евмений, на когото докладваше за всички техни разговори. Всеки от двамата очакваше да извлече изгода от подобно сътрудничество — за Евмений най-важно бе да надделее срещу съперниците си в двора и най-вече Хефестий, а Сесил както винаги се стараеше да е от полза и на двете страни. Бисиса не виждаше нищо лошо в това, че Сесил предава информация на Евмений. В края на краищата всички бяха в една лодка…
Флотът продължаваше да следва линията на брега.
26
Храмът
Монголите се заеха да вдигат лагера. Първата им задача бе да съберат конете.
Монголските коне бяха полудиви и живееха на стада, които се скитаха из околните степи. След настъпилите промени монголите се безпокояха да не са изгубили голяма част от конете си и разпратиха конници във всички посоки, за да ги приберат. Скоро на хоризонта се вдигна прашен облак и към края на следващия ден в равнината около палатковия град се събра огромно стадо. Мъжете обикаляха около конете с дълги прътове, които завършваха с въжени примки. Животните сякаш се досещаха, че им предстои изморителен поход, и се дърпаха, но веднъж уловени, приемаха покорно участта си.
Всъщност останалата част от подготовката бе неочаквано бърза. По-малките юрти бяха съборени и натоварени на каруци или на гърбовете на камили, някои от по-големите, включително и павилионът на Чингис хан, разглобиха и подредиха върху широки платформи, теглени от волове. Дори капсулата на „Союз“ бе качена на една подобна платформа. Бяха я докарали тук от селището на Скакатай по изрична заповед на Чингис хан и за да я повдигнат, използваха преправена обсадна машина. Положена върху товарната платформа и пристегната с въжета, тя приличаше на голяма юрта.
По приблизителни изчисления на Коля в похода към Вавилон щяха да вземат участие около двайсет хиляди войници — повечето от тях конници, като всеки от тях се придружаваше от един до двама спътници. Чингис хан разпредели този огромен военен отряд на три групи — армия на лявото крило, центъра и на дясното. Централната част се командваше лично от хана и в нея беше включена елитната гвардия и телохранителите на Чингис хан, които наброяваха хиляда души. Сейбъл и Коля също щяха да пътуват с тази група.
Част от армията остава в лагера, за да охранява вътрешността на Монголия и да поддържа реда в империята. Командването на този вътрешен гарнизон бе поето от един от синовете на Чингис хан — Толуй. Другият му син, Йогодей, и неговият пълководец Субадай идваха с основната група. Като се имаше предвид, че един ден Йогодей щеше да наследи империята на баща си, а Субадай — да се прочуе в множество битки, това бе наистина страховита сила.
Коля присъства на момента, когато Чингис хан се разделяше със сина си. Чингис притегли лицето на Толуй към себе си, опря устни в бузата му и вдиша дълбоко. Сейбъл го нарече „целувката на първобитния човек“, но Коля бе трогнат от тази проява на нежност.
Най-сетне вдигнаха знамената на Чингис хан и под пронизителните звуци на тръбите огромната конна армия потегли. Трите колони, под командването на Чингис хан, Йогодей и Субадай щяха да се движат отделно, разделени на повече от сто километра, но щяха да поддържат ежедневна връзка чрез бързи пратеници, звукови и димни сигнали. Скоро почти цялата степ се скри под гигантски прашен облак.
В началото следваха река Онон, като заобикаляха тинестите й брегове. Коля пътуваше в една каруца с Базил, Сейбъл и неколцина мълчаливи изплашени чужденци, както и част от съветниците на Йе Лю. След първите няколко дни навлязоха в мрачна страшна гора, пресечена от дълбоки долини, които значително затрудняваха придвижването. Небето оставаше оловносиво и дъждът не спираше. Всичко това караше Коля да се чувства потиснат. Той предупреди Йе Лю за опасностите, които крие киселинният дъжд, и чиновникът прати заповед войниците да яздят с шапки и вдигнати яки.