Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Альтернативная история » Окото на времето [bg]
Окото на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Окото на времето [bg]

Электронная книга - «Окото на времето [bg]». Краткое содержание книги:

Книга първа от поредицата “Една одисея във времето” Милиони години Земята е под наблюдението на първородните – същества, стари като самата вселена. Земните обитатели дори не подозират за съществуването им – докато не настъпва промяната. В един миг Земята е преобразена до неузнаваемост – като разместено китайско домино. Планетата и всички нейни обитатели вече не съществуват в един общ период от време. Светът се превръща в мозайка от различни епохи – от праисторическия период до 2037 г.
1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 120
Перейти на страницу:

На всеки три дена корабите, се приближаваха към брега, за да се снабдяват с провизии. От армията на сушата се очакваше да се снабдява сама, но това ставаше все по-трудно, тъй като навлизаха в бедна и неплодородна страна.

За щастие моряците успяваха да разнообразят менюто с морски улов — миди, риби и раци — за истинско удоволствие на пътниците. Веднъж, когато и Бисиса взе участие в една риболовна експедиция, на повърхността на морето недалеч от лодката сред гейзер от водни пръски се показа огромен кит. Македонците бяха ужасени от вида му, а индийците им се присмиваха. На брега излезе отряд македонци — всички размахваха копия и щитове и крещяха възбудено. Следващия път китът се показа на стотина метра по-навътре в морето, след което се изгуби от погледите им.

Както винаги, съгледвачи и картографи съставяха подробна карта на местностите, през които минаваше армията. Картографирането на нови страни бе важно и за Британската империя, а ето че сега на помощ на гръцките картографи се бяха притекли британците от отряда на капитан Гроув, с техните теодолити. След изработването на новите карти те ги сравняваха с тези отпреди Хроносрива.

Земите, из които се придвижваха, бяха почти безлюдни.

Веднъж съгледвачите се натъкнаха на стотина мъже, жени и деца, облечени в странни ярки дрехи, които обаче се бяха превърнали в парцали. Умираха от жажда и говореха на език, който македонците не разбираха. Всъщност никой от хората от бъдещето не можа да се срещне с тях — македонците бяха убили неколцина, а другите бяха прогонили в пустинята. Абдикадир подхвърли шеговито, че може да са туристи от някой хотел от двайсети или двайсет и първи век, отрязани от дома и изгубени в коридорите на времето. Бисиса си мислеше колко ли още такива нещастни души се скитат по Земята.

За разлика от хората, които се срещаха рядко, Очите се появяваха на регулярни разстояния. Имаше ги покрай брега, както и във вътрешността. Повечето хора не им обръщаха внимание, но Бисиса продължаваше да се интересува от тях. Ако някое подобно непознато тяло се бе появило в стария свят, то със сигурност щеше да се превърне в страхотна новина, в сензация! Но сега никой не искаше да разговаря за тях. Всъщност Евмений бе изключение — той редовно заставаше под някое Око с ръце на кръста и го разглеждаше предизвикателно.

Въпреки изтощителния поход Ръди оставаше в неизменно приповдигнато настроение. Пишеше винаги, когато имаше възможност, надвесен трескаво над бележника. Освен това непрестанно търсеше събеседници, с които да обсъжда промените в заобикалящия ги свят.

— Не бива да спираме във Вавилон — заяви той. Заедно с Бисиса, Абдикадир, Джош, Кейси и де Морган седяха под едно платнище на палубата на кораба и гледаха стелещия се над морето дъжд. — Трябва да продължим нататък — да изследваме Юдея например. Помисли си само, Бисиса! Всевиждащото око на вашата космическа лодка може да различава само отделни картини — поселища, следи от дим. Ами ако в тези колиби живеят важни исторически личности, например Христос?

— А да не забравяме и Мека — намеси се Абдикадир.

— Нека да бъдем ойкуменци! — разпери ръце Ръди.

— Внимавай какво си пожелаваш, Ръди — скастри го Джош. — Това не е някакъв гигантски музей, из който се разхождаме. Може би наистина ще срещнеш в Юдея Христос. Но ако не го откриеш? Ако тази Юдея, която намериш, е преместена тук от времето преди Христос? Ако тук въобще не е имало Възкресение? В такъв случай ще се окажеш християнин в един езически свят. Коя роля ще избереш тогава, на Вергилий или Данте?

— Ами… аз… — Ръди млъкна и смръщи замислено вежди. — Тогава ще потърся някой мъдрец — Августин или Тома Аквински, и ще го попитам какво трябва да правя. А ти, Абдикадир? Какво ще правиш, ако не намериш Мека — ако Мохамед още не се е родил?

— Ислямът — отвърна Абдикадир — не е обвързан с времето като вашата християнска религия. Принципът за единство остава в сила и на Мир, и на Земята — няма бог освен Бог и всяка частица от вселената, всяко листо и дърво са проява на неговото постоянство. Както в предишния, така и в този свят Коранът си остава посредник на Божието слово, независимо дали ще срещнем Пророка, за да ни го предаде.

— Интересна гледна точка — изхъмка Джош.

— Ас салаам алейкум — тържествено каза Абдикадир.

— Всъщност нещата може да са още по-сложни — продължи разговора Бисиса. — Не забравяйте, че Мир не се състои само от един времеви фрагмент. Той е мозайка от различни времена и това със сигурност се отнася за Мека и Юдея. Възможно е да има области, в които Христос още не се е родил, и други — след Неговото раждане. Така че Възкресението важи и за този свят, нали?

1 ... 67 68 69 70 71 72 73 74 75 ... 120
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)