Окото на времето [bg]

— Дали е будистки? — попита шепнешком Коля.

Сейбъл не се притесняваше да говори на висок глас.

— Да. И според мен обитателите му са някъде наблизо. Не мога да кажа от кой период е това нещо, защото будистите водят същото непроменящо се съществуване като чергарите.

— Не съвсем — отбеляза Коля. — По време на съветския режим будистките храмове в Монголия са били разрушавани. Това място е отпреди двайсети век…

Две фигури се появиха в сумрака в дъното на храма. Монголите оголиха саби, но Йе Лю ги спря с резкия си глас.

В началото Коля ги взе за деца — бяха ниски и слаби. Когато се приближиха, видя, че са старец и дете, уловени за ръце. Старецът, който, изглежда, бе лама, носеше червено наметало и налъми и държеше молитвена броеница. Беше ужасно мършав, ръцете му стърчаха от ръкавите като крачета на птица. Детето беше момче, около десетгодишно и високо колкото стареца, но за изненада на Коля, бе обуто с маратонки. Ламата се подпираше на рамото на момчето, но едва ли му тежеше с крехкото си телце.

Той се засмя с беззъбата си уста и заговори с пресипнал глас. Монголите се опитаха да отговорят, но скоро стана ясно, че не се разбират.

Коля прошепна на Сейбъл:

— Погледни маратонките на момчето. Може би този храм е от по-нови времена.

— Маратонките са от по-нови времена — поправи го тя. — Това нищо не доказва. Момчето може да ги е намерило…

— Ламата е ужасно стар.

— Да. Сигурно наближава деветдесетте. Друго е интересно, Коля. Вгледай се в очите им. В костната структура на лицето, в брадичката…