![Окото на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/7/5/okoto-na-vremeto-bg-download.jpg)
Окото на времето [bg]
- Автор: Бакстер Стивен М., Кларк Артур Чарльз
- Серия: Една одисея във времето #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545855959
- Переводчик: Юлиан Стойнов
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Окото на времето [bg]». Краткое содержание книги:
Сигурно се опитваше да ги вдъхнови, но за Бисиса думите му бяха лишени от смисъл и чувства; лагерът й се струваше като последен оазис на човешкото съществувание сред мрака на разширяващата се пустиня.
На следващия ден Ръди се оплака от болки в корема и разстройство. Изглежда, беше пипнал някаква чревна инфекция. Бисиса и Абдикадир се заеха да го тъпчат с антибиотици, но той бързо губеше сили. Даваха му подсладена вода, но той искаше опиум. Скоро бузите му хлътнаха. Но не спираше да говори.
— Трябват ни нови митове, които да ни свържат… — Гърдите му свистяха. — Митове и ритуали — това е, на което се гради нацията. Това й липсва на Америка, твърде е млада и не е имала време да си създаде традиции. Е, какво пък, Америка вече я няма, Британия също, а ние сме тук, за да напишем новата история.
— Точно ти си човекът, който може да го направи, Ръди — подхвърли язвително Джош.
— Живеем в епоха на нови герои — продължи Ръди. — Живеем в зората на новия свят. Това е нашият шанс. Трябва да разкажем на бъдещите поколения какво сме направили и как сме го направили… — И Ръди продължи да бърбори, като смесваше мечти с кошмари от болестта.
Крачеха бавно през огромната пустиня.
28
Бишкек
Армията на Чингис хан заобикаляше северния край на пустинята Гоби.
Равнината беше обширна, като отражение на скритото от облаци небе. Понякога виждаха ерозирали хълмове, веднъж в далечината пробяга стадо камили. Когато излизаше вятър, хвърляше в лицата им жълтеникав прах с вкус на желязо. Прах, който може би съществуваше от милион години, или от няколко месеца. Омотали главите си с плат, монголите приличаха на бедуини.
Коля постепенно се унасяше в мисли. Сетивата му се притъпиха и той все по-малко обръщаше внимание на околния свят. Завистливо се възхищаваше на силата на монголите да издържат на всички тези страдания, за да покорят света. Понякога се чудеше дали наистина е летял в космоса, или това е само сън.
Стигнаха висока каменна могила, която наподобяваше някакво пленено хтонично чудовище. Коля си помисли, че може да е скитски храм, паметник, оставен от хората, живели преди Христа, хора, яздили коне и живели в юрти също като монголите.
Могилата изглеждаше почти нова, камъните не бяха захабени от времето, но беше разграбена.
А след това се натъкнаха на съвременни постройки. Коля ги забеляза отдалече — фермерски къщи с ламаринени покриви, силози и нещо, което наподобяваше конвой от ръждясали трактори. Но и те бяха изоставени, също като каменната могила. Въпреки това монголите огледаха помещенията, дръпнаха няколко ръждясали листа ламарина и после изгубиха интерес.
Постепенно местността се променяше. Прекосиха едно изсъхнало езеро, чието дъно бе покрито със сол. Из камънаците щъкаха гущери, които плашеха конете. Понякога дори чуваха крясъци на чайки, въпреки че никъде не се виждаше море. Може би и птиците като тях се бяха изгубили тук.
И все така на път.
Малко след като напуснаха пределите на Монголия, трябваше да прекосят планината Алтай. Теренът постепенно се издигаше, земята ставаше все по-плодородна. Имаше много цветя, а тревата бе сочна и висока. Прекосиха едно просторно блатисто плато — конете затъваха до колене. Малко по-нататък навлязоха в поредица тесни клисури. Монголите непрестанно се озъртаха — опасяваха се от засади.
Постепенно клисурите се разшириха. Влязоха в голям каньон, заобиколен от високи каменни стени — издигаха се чак до небето. Зад тях се виждаха само заснежените върхове на планината. Коля погледна назад. Армията се бе проточила на много километри. Тънката човешка нишка изглеждаше съвсем нищожна на фона на червеникавите скали.
Продължиха покрай северозападната граница на съвременен Китай и наближиха Киргизстан. Само няколко дни по-късно стигнаха един град.