![Окото на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/7/5/okoto-na-vremeto-bg-download.jpg)
Окото на времето [bg]
- Автор: Бакстер Стивен М., Кларк Артур Чарльз
- Серия: Една одисея във времето #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545855959
- Переводчик: Юлиан Стойнов
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Окото на времето [bg]». Краткое содержание книги:
Сейбъл се появи едва следобед на следващия ден. Йе Лю и Коля бяха в разгара на поредното обсъждане.
Беше облечена в богато извезано монголско наметало, каквито носеха членовете на Златната фамилия, но беше завързала парченца от парашутния плат за косата си и носеше кърпа от същия плат около врата си, за да подчертае различния си произход. Имаше безумен вид, изглеждаше като същество от друг свят.
Йе Лю се облегна назад и я огледа с нетрепващ, преценяващ поглед.
— Какво е станало с теб? — попита я Коля на английски. — Не съм те виждал, откакто стреля с пистолета.
— Зрелищно беше, нали? — ухили се тя. — И свърши работа.
— Какво искаш да кажеш с това „свърши работа“? Чингис можеше да те убие, задето наруши традициите на лова.
— Но не го направи. Вместо това ме покани в юртата си. Изгони навън всички, дори преводачите — двамата останахме сами. Той май наистина вярва, че съм „тенгри“. Знаеш ли, като отидох при него, вече беше обърнал няколко купи с вино. Измъчваше го махмурлук и аз го излекувах. Беше толкова лесно! Просто целунах купата му и без да забележи, пуснах вътре две таблетки аспирин. И да ти кажа, Коля…
— Какво му предложи, Сейбъл?
— Това, което иска. Много отдавна един шаман му е предсказал, че е предопределен за божествена мисия. Чингис е пратеникът на Тенгри на Земята. Той знае, че мисията му все още не е изпълнена, а след Хроносрива направо е провалена, дава си сметка и че остарява. Нужно му е повече време, за да изпълни предначертаното. Трябва му безсмъртие! И аз му го предложих. Казах му, че във Вавилон ще открие философския камък.
— Ти си полудяла!
— Откъде знаеш, Коля? Нямаме никаква представа какво ни очаква във Вавилон. И кой може да ни спре? — Тя се захили. — Кейси? Онези тъпи англичани от Индия?
— Да не си спала с Чингис? — прекъсна я неочаквано Коля.
Тя продължаваше да се усмихва.
— Знаех, че не си пада по чистотата. Затова взех конски фъшкии и ги втрих в косата си. Даже се поотъркалях в прахта. И знаеш ли — той страшно ме хареса. Порази го най-вече колко е гладка кожата ми. Тук всички носят белези от болести. Може да не си пада по хигиената, но хареса резултата. — Лицето й потъмня. — Облада ме отзад. Монголите се любят така, сякаш са на война. Някой ден ще си плати за това тоя мръсник.
— Сейбъл…
— Но не днес. Получи каквото искаше — аз също. — Тя повика Базил. — Ей, французойчето. Кажи на Йе Лю, че Чингис хан е взел решение. В момента свиква курилтая — военния съвет. Тръгваме към Ирак. — Тя извади кама от ботуша си и я заби на мястото, където все още се виждаше следата от предишното промушване. Към Вавилон.
Този път никой не посмя да измъкне камата.
Четвърта част
Пресечната точка на времената
25
Флотът
Флотът на Александър, който се виждаше добре въпреки стелещата се пелена на проливния дъжд, се стори на Бисиса величествен. Имаше триреми с щръкнали отстрани редове гребла, коне цвилеха уплашено от товарни баржи, а най-впечатляващи от всички бяха зохруците — плоскодънни ладии, широко разпространени в Индия, които щяха да просъществуват чак до XXI век. Дъждът скриваше цветовете, омекотяваше линиите и премахваше перспективата, но беше топъл и гребците в триремите бяха голи и мургавите им тела лъщяха.
Бисиса не можа да се сдържи да не направи няколко снимки на тази незабравима сцена. Но телефонът й се оплакваше:
— Какво си мислиш, че е това — лунапарк? Ще ми запълниш паметта още преди да стигнем до Вавилон и после какво ще правиш? Пък и се измокрих…
Междувременно Александър очакваше божието благоволение, за да продължи пътуването си. Изправен на кърмата на своя кораб, той изсипа съдържанието на една позлатена купа във водата и призова Посейдон да пази и покровителства флота му. След това продължи с жертвоприношения за Херакъл, когото смяташе за свой прародител, и Амон, египетския бог, съответстващ на Зевс в гръцката митология.
Строените наблизо британски войници — общо няколкостотин заедно с офицерите, наблюдаваха тази сцени зяпнали от почуда и си разменяха насмешливи подвиквания. Всъщност би трябвало вече да привикват. От няколко дни се разхождаха свободно из лагера на Александър, а снощи бяха присъствали на церемониалното жертвоприношение, извършено по заповед на царя. На всяко от подразделенията бе отпуснато по едно животно — овца, крава или коза, след което — както каза Бисиса — последва най-страхотното барбекю в историята на новия свят.