![Окото на времето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/7/5/okoto-na-vremeto-bg-download.jpg)
Окото на времето [bg]
- Автор: Бакстер Стивен М., Кларк Артур Чарльз
- Серия: Една одисея във времето #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545855959
- Переводчик: Юлиан Стойнов
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Окото на времето [bg]». Краткое содержание книги:
Но Ръди Киплинг, изглежда, беше на друго мнение — сучеше подгизналия си мустак и мърмореше недоволно:
— С какви невероятни суеверия са пълни главите на тези хора! Знаеш ли, като малък, когато живеех в Парел, имах един съсед, който понякога ме водеше в индуския храм на хълма. Учеше ни на разни песни и ни разказваше истории от индийската митология. Техните богове са ми някак по-симпатични.
— Интересно ойкуменско детство — обади се Абдикадир.
— Може и да е така — съгласи се Ръди. — Само че историите, дето ги разказват на малки деца, са едно, а да го гледаш на живо, в изпълнение на самия Александър, съвсем друго. Нима наистина вярва, че е богоизбран, любимец на някой от боговете?
— Ръди, когато си в Рим, прави като римляните — посъветва го Джош.
— Но, Джош — възрази Ръди, — тук, където сме сега, Рим дори още не е бил построен. Какво да правя тогава? А?
Най-сетне церемонията приключи. Бисиса и останалите тръгнаха към лодките, с които щяха да ги откарат до корабите. Те и британците щяха да плават с флотата, а останалата част от армията щеше да ги следва по сушата.
Лагерът постепенно се превръщаше в безкраен керван. На сушата цареше истински хаос — хиляди мъже, жени и деца щъкаха във всички посоки под несекващото блеене и ревовете на изплашени животни. Огромни обсадни машини, катапулти и тарани се разглобяваха, за да бъдат прекарани надалеч. Суматохата беше невероятна, подсилвана от пронизителните звуци на тръбите и роговете и тропота на безброй крака и копита. Присъствието на маймуночовеците в клетката придаваше на сцената съвсем нелеп вид. Цареше атмосфера на вълнуващо очакване пред новите приключения.
— Не бях виждал нищо подобно! — възкликна Кейси.
Но постепенно хаосът се уталожваше. Викачите подхванаха равномерен ритъм и греблата на триремите зашляпаха по водата. Откъм сушата долетяха маршови песни.
— Наистина великолепна картина — съгласи се Абдикадир. — И бойната песен е чудесна — особено когато се изпълнява от хиляди гърла!
— Елате — подкани ги Кейси. — Да се качим на борда, преди сепоите да са заели най-добрите места.
Според плана флотът трябваше да се отправи на запад през Арабско море и след това да навлезе в Персийския залив. Армията и обозът щяха да го следват през територията на Пакистан и Иран. Щяха да се срещнат отново в дъното на Залива, след което щяха да се насочат по суша към Вавилон. Това паралелно придвижване беше неизбежно, тъй като флотът не можеше да побере цялата армия, а от своя страна войниците от корабите щяха да се нуждаят от пресни провизии, набавени на сушата.
Но положението на брега бързо се влошаваше. Заради несекващите вулканични дъждове небето постоянно бе закрито от оловносиви облаци. Почвата се превръщаше в непроходима кал, в която затъваха каруци и животни, горещината и влагата бяха нетърпими. Не след дълго керванът се проточи на много километри, а пътят зад него бе осеян с трупове на умрели животни и захвърлено снаряжение. Скоро към тази ужасна картина се прибавиха и човешки тела.
Кейси бе потресен от една гледка, която се повтаряше често — върволица индийки зад каруците, натоварили на главите си купища багаж. Ръди се опита да го успокои, че подобна сцена е нормална сред народите от Изтока, но за енергичния изобретателен американец това не бе достатъчно. Още на следващия ден той показа на Евмений чертеж на опростена дървена ръчна количка. В началото високомерният грък не обърна внимание на предложението му, но Кейси продължи да настоява и дори накара един от дърводелците да изработи модел. Идеята бе възприета и по нареждане на Евмений сковаха толкова колички, за колкото им стигна материалът. През първата нощ изработиха общо около петдесет броя, но дърводелците бързо се поучиха от грешките си, набавиха сух материал и на втората нощ сковаха още стотина. Не беше кой знае каква задача за майстори, от чиито ръце бе излязъл цял флот.
През следващите няколко дни керванът се движеше по суха и камениста земя и количките се справяха добре. На моменти гледката дори бе малко странна — щастливи индийки, натоварили багажа си в колички, сякаш извадени от някой модерен градински център. Но след това калта се върна и мъката започна отново. Изгубили интерес, македонците захвърлиха количките.