Светлина в пукнатините [bg]

Рут държеше томчето с поезия в кокалестите си ръце и го притискаше между дланите си, за да не се отвори.

— Констанс дойде при мен още първия следобед, след като пристигна в селото. Каза ми, че харесвала стихотворенията ми.

Гамаш направи гримаса. Имаше две неща, които човек никога не биваше да казва на Рут Зардо: "Алкохолът свърши" и "Харесвам поезията ви".

— А вие какво й отговорихте? — попита почти боязливо.

— Какво според теб съм й отговорила?

— Сигурен съм, че сте били любезна и сте я поканили да влезе.

— Е, поканих я да направи нещо.

— И тя послуша ли ви?

— Не. — Рут все пак звучеше изненадана. — Просто стоеше пред вратата на къщата и каза: "Благодаря".

— А вие какво направихте?

— Какво може да направи човек при това положение? Тръшнах вратата под носа й. Изпроси си го.

— Да, изглежда, ви е изкарала извън нерви с провокативното си поведение — рече Гамаш и поетесата го стрелна с пронизващ, преценяващ поглед. — Знаехте ли коя е?

— Да не мислиш, че дойде с думите: "Здрасти, аз съм петзначка. Може ли да вляза?". Много ясно, че не знаех коя е. Помислих си, че е някоя дъртофелница, която иска нещо от мен. Затова я разкарах.

— А тя какво направи?

— Върна се. Донесе бутилка "Гленливет". Изглежда, си бе поприказвала с Габри от "При гейовете". Той сигурно й е разкрил, че единственият път към дома ми минава през бутилка скоч.

— Пробив в системата ви за сигурност — отбеляза Гамаш.

— Седна ето там — Рут посочи неговия пластмасов стол, — а аз седнах тук. И започнахме да пием.

— На какъв етап ви каза коя е?

— Не ми го е казвала направо. Заяви, че съм написала стихотворението много точно. Попитах я кое стихотворение и тя ми го изрецитира. Както ти преди малко. После каза, че Виржини се е чувствала точно така. Попитах я коя Виржини има предвид, а тя каза, че става дума за сестра й. Виржини Уеле.

— Тогава ли ви стана ясно? — попита Гамаш.

— Господи, човече, и на шибаната патка й стана ясно тогава.