За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
От трите власти, за които говорихме, съдебната в известен смисъл въобще не е власт. Остават само първите две; и тъй като те имат нужда от една регулираща власт, която да не допуска крайности, тази власт може да изпълнява оная част от законодателното тяло, която се състои от благородници.
Законодателното тяло на благородниците трябва да бъде наследствено. То впрочем е такова по природа; освен това необходимо е то да бъде много заинтересовано от запазването на своите прерогативи, които сами по себе си са нещо ненавистно и които в една свободна държава винаги се намират в опасност.
Но тъй като една наследствена власт може да бъде увлечена в преследване на свои собствени интереси и да забрави интересите на народа, необходимо е винаги когато има опасност тя да бъде развратена, както например при случая със законите за събиране на данъци, нейното участие в законодателството да се състои само в отменяне, но не и в постановяване.
Под право на постановяване аз разбирам правото да нареждаш на себе си или да поправяш това, което е наредено от други. Под право на отменяне разбирам правото да се отмени решение, взето от друг — право, в което се е състояла властта на трибуните в Рим. И въпреки че този, който има право да отменя, има право и да одобрява, това одобрение в такъв случай не е друго освен декларация за отказ от правото на отменяне; то произтича от него.
Изпълнителната власт трябва да бъде в ръцете на монарха, защото тази страна на управлението, почти винаги изискваща бързо действие, се изпълнява по-добре от един, отколкото от много; и, обратно — всичко, което зависи от законодателната власт, често се изпълнява по-добре от много, отколкото от един.
Ако няма монарх и ако изпълнителната власт е поверена на известен брой хора от законодателното тяло, свобода повече не може да има, защото двете власти ще се окажат обединени; едни и същи лица ще се ползуват понякога — или винаги биха се ползували — и от едната, и от другата власт.
Свобода няма да има и ако законодателното тяло не се събира дълго време. Защото може да се случи едно от следните две неща: или законодателната дейност да се прекрати и държавата да изпадне в анархия, или тази дейност да бъде поета от изпълнителната власт, която в такъв случай би могла да се превърне в абсолютна.
Не е необходимо законодателният орган да заседава постоянно. Това би било неудобно за представителите и би затруднило много изпълнителната власт, която ще мисли не за изпълнение на своите задължения, а само за защита на своите прерогативи и за правото си на изпълнителска дейност.
Нещо повече, ако законодателният орган се събира постоянно, може да се случи така, че той да се занимава само с поставяне на нови депутати на мястото на умрелите; и в такъв случай, ако законодателното събрание се окаже корумпирано, злото ще остане неизлечимо. Когато съставът на едно законодателно събрание постоянно се подменя, народът, който не е благоразположен към даден състав, възлага, не без основание, надеждите си на следващия. Но ако пък този състав остане неизменен, той, като вижда неговата поквареност, не очаква нищо хубаво от неговите закони; той ще се разяри или пък ще изпадне в безразличие.
Законодателното събрание не трябва да се свиква само, тъй като всеки политически състав чувствува, че има воля, само когато е събран; и ако то не се събере единодушно, не може да се каже коя част от него е действителният законодателен орган: тази, която се е събрала, или тази, която не се е събрала. А ако има право да се разпуска, може да се случи така, че то никога да не се разпусне, което би било опасно, в случай че е замислило покушение над изпълнителната власт. Впрочем едни времена са по-благоприятни за законодателна дейност от други; затова е необходимо времето за свикване и времето за продължителност на тия заседания да се определя от изпълнителната власт въз основа на известни на нея обстоятелства.
Ако изпълнителната власт няма право да възпира действията на законодателното събрание, последното може да стане деспотическо; защото, имайки възможност да си даде всяка власт, която поиска, то ще унищожи всички други власти.
И, обратното — законодателната власт не трябва да има право да възпира изпълнителната. Защото последната, бидейки по природа ограничена, не бива да бъде ограничавана повече; освен това изпълнителната власт има да решава въпроси, изискващи моментно решение. Един от главните недостатъци на властта на римските трибуни е била в това, че те са можели да преустановяват дейността не само на законодателната, но и на изпълнителната власт — нещо, което е причинило големи злини.