Андромеда [A for Andromeda - bg]

От този момент нататък събитията се развиха със страшна скорост. Хънтър постави временна превръзка на Андромедините ръце и се опита да я уговори да се премести в лазарета, но тя отказа на напусне компютъра, докато не се види с Маделин Доней.

— В крайна сметка ще стане по-бързо — каза им тя.

Въпреки че страдаше от шока, упорито прерови книжата на Доней, докато намери това, което търсеше. Хънтър й бе поставил местна упойка, за да облекчи болката, та превръзките и упойката доста й пречеха, но тя измъкна листовете, които търсеше, и с последни сили ги занесе на Доней. Ставаше дума за получаването на ензими.

— Какво да правим с това? — Доней ги погледна със съмнение.

— Получете формула за изолирана тъкан — каза Андромеда и отнесе обратно листовете. Беше слаба и бледа и едва ходеше.

Доней, Хънтър и Джуди я гледаха с безпокойство, когато тя отново застана между терминалите и протегна бинтованите си ръце; този път обаче не се случи нищо страшно и след малко машината започна да вади данни на принтера.

— Това е ензимна формула. Можете да го направите лесно. — Тя посочи ролката от принтера на Доней, а после се обърна към Хънтър: — Сега бих искала да си легна, моля. Когато професор Доней приготви ензима, можете да го сложите като лекарство на ръцете ми, но това трябва да стане колкото може по-бързо.

Тя боледува няколко дни, а Хънтър превързваше ръцете й с мехлем, който Доней приготви по формулата. Ръцете й заздравяха като по чудо — нова тъкан, мека и естествена, а не груба като при зараснали рани — за броени часове образува нов слой розова кожа върху дланите й. Докато се съвземе след електрическите шокове, ръцете й бяха здрави.

Междувременно Хънтър бе докладвал на Гиърс и той изпрати да повикат Флеминг. Директорът, все още притеснен за последиците от произшествието, се беше поболял от тревога, а краткотрайното му дружелюбие бе изчерпано.

— Значи ти си решил да го извадиш от равновесие! — крясна той на Флеминг и удари с юмрук по полираната повърхност на бюрото си. — Не се съветваш с никого… много си умен. Толкова си умен, че машината се повреди и едва не уби момичето.

— Ще ме изслушате ли да ви кажа какво се случи? — Флеминг също повиши глас, но Гиърс го прекъсна.

— Знам какво се е случило.

— Да не сте били там, а? Тя знаеше, че ще бъде наказана. Трябваше да ме изхвърли, трябваше да изтрие това, което аз бях вкарал в компютъра, но не го направи… не го направи навреме. Тя се поколеба, предупреди ме и ме остави да си отида, тогава се приближи и докосна комуникационните терминали…

— Мислех, че ти вече не си бил там — напомни му Гиърс.

— Разбира се, че ме нямаше. Но станалото е било неизбежно: тя е казала на машината, че е жива, че е била подадена грешна информация, че източникът на информацията е бил наблизо и тя не го е спряла. И машината я е наказала с поредица от електрошокове. Вече знае как се прави това — научила е от Кристин.