Дневникът на пирата
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
— Не съм казвал, че съм Едноокия, но ме докараха на брега, смятайки ме за него. Ако сложа това парченце плат на окото си, може би ще ме разпознаете по-добре.
Отново си поставих черната превръзка, която ме превърна в капитан Грим, и се обърнах към тълпата. Веднага екнаха проклятия и към мен неистово се размахаха юмруци. Най-предните от тълпата дори успяха да ме достигнат, но бяха задържани от войниците, които образуваха кордон около мен, като си служеха безразборно и енергично с прикладите на мускетите си. Междувременно капитан Хадфийлд и офицерът, който командуваше стражата, застанаха от двете ми страни и ме обезоръжиха.
— А сега — каза губернаторът — може би ще ми обясните защо се предавате, след като веднъж избягахте.
— Тъкмо това исках да направя — рекох аз и му разправих колкото можех по-накратко какво се бе случило, след като за пръв път се качих на кораба на Едноокия. Не се опитвах да оправдая престъпленията си, а разказах всичко както си е било, като наблегнах особено на проектираното нападение на Даго и флотата му срещу Санта Галма. Докато говорех, сър Бенджамин ме гледаше внимателно, почуквайки с дългите си заострени нокти по зъбите си — имаше такъв навик, когато размишляваше.
Разказът ми свърши и аз зачаках да чуя присъдата си. Не можех да очаквам нищо друго освен смърт въпреки предупреждението ми, което можеше да спаси Санта Галма от плячкосване, но това не ме безпокоеше особено. Губернаторът не ме държа дълго в неизвестност; когато заговори, в гласа му имаше сурова нотка, която показваше, че не ми вярва.
— Чудна история — рече той. — И преди колко време пиратският адмирал реши да нападне тази крепост?
Размислих бързо и му казах: преди около пет седмици.
— Нима досега не е имал време да изпълни плановете си? Странно е, че на вас ви е било нужно толкова много време, за да донесете предупреждението, а още по-странно е, че Даго толкова дълго бави нападението си.
— Казах ви истината — възразих разпалено, на което той се изсмя презрително.
— Звучи правдиво, както ви изтъкнах. Все пак странно е, че предвижданото нападение не е станало. Кога според вас корабите на Даго ще влязат в пристанището и ще започнат да обстрелват с гюлета нашите укрепления?
— Може би още днес — отговорих разпалено — и ако ви изненада и ви завари неподготвени, това ще се дължи само на вашата непреклонност.
Раздразнителният губернатор просто почервеня от яд и заподскача насам-натам толкова възмутено, та наистина си помислих, че иска да ме удари. Криво-ляво той обузда гнева си, макар че когато заговори, гласът му стана писклив, а очите му ме гледаха така, като че с голямо удоволствие на часа би ме обесил. Обаче сър Бенджамин беше справедлив човек и думите му доказваха, че желае да се отнесе честно и почтено с мен.
— Ти си предаден в ръцете ми като един от най-върлите разбойници, които вилнеят из тия морета. Повечето от хората тук те разпознаха като Едноокия, а ти се перчиш пред мен с маскировката си. Днес някои от твоите хора предприеха безразсъден опит да те измъкнат от ръцете на моите войници. Аз имам властта и волята да те обеся незабавно. Ти твърдиш, че носиш предупреждение за проектирано нападение срещу този град, макар че, откровено казано, не вярвам нито думица от това. Но аз съм човек, който не обича да върши неправди, нито пък имам намерение да позволя на един негодник като теб да ми попречи с измама да изпълня дълга си. Това е решението ми: ти ще бъдеш държан в затвора седем дни. Ако през това време Даго и корабите му наистина нападнат Санта Галма, твоето предупреждение ще ни послужи да му устроим горещ прием. Ако обаче разказът ти се окаже абсолютно неверен, тогава на седмия ден ще бъдеш обесен, окован във вериги като предупреждение за хора като теб. Доволен ли си?
През цялата дълга реч на губернатора множеството бе запазило мълчание, слушайки внимателно всяка дума. Сега, когато той свърши, аз огледах лицата, обърнати към мен. Враждебни очи ме пронизваха заплашително; стиснати юмруци се размахваха към мен. Не виждах никакви признаци на съжаление. Ала тук-там имаше грубовати на вид хора, много подобни на ония, които бяха направили всичко, за да ме спасят тази сутрин. Ами ако някои от тях са шпиони на Даго, помислих си аз. Ще му занесат вестта, че Санта Галма е предупредена, и тогава нападението ще бъде изоставено. Смутен от тази мисъл, аз се обърнах отново към губернатора и казах:
— Дали съм доволен? Какво друго би могъл да направи един пленник, освен да се примири с участта си, която му отреждат тия, в чиито ръце се намира? Нека бъде по волята ви. Но искам да ви кажа нещо поверително, ако е възможно.