Дневникът на пирата
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
Когато се появих, той ме посрещна с вулгарни насмешки и се опита да се приближи до мен, за да ме заплюе, но войниците му попречиха. Много други зрители също сипеха гръмогласно проклятия, подигравки и закани, но аз бях под добра охрана и никой не се опита нито да ме пребие, нито да ме спаси. Много скоро стигнах до стълбата на бесилката и се качих на високата платформа, която цялата тълпа можеше да вижда.
Далеч пред мен се простираше синьото море, наглед много спокойно и мирно от такава височина.
Очите ми се зареяха натам, но за кратко. След това загледах надолу и наоколо множеството мъже и жени, насъбрали се да видят как ще умра. Някак си не можех да повярвам, че смъртта е близка. Някакво безразсъдство ме караше да очаквам да бъда отвлечен от бесилката навреме, за да спася живота си. Ала нямаше и следа нито от Самбо, нито от Лен Григс, нито от Дългия Джон.
Един свещеник се изкачи по стълбата към бесилката, за да ми даде утеха, доколкото можеше. Около платформата стояха войници, неподвижни и безстрастни, сякаш изваяни от камък. Зад тях — любопитната тълпа, с вдигнати нагоре лица, странно бледи под слабата светлина на зората; после — варосаните къщи и уличката, която се виеше надолу към кея; укрепленията, пазещи входа на залива, където знаех, че са монтирани оръдия и стоят на пост артилеристи, в случай че Даго ги нападнеше. Накрая очите ми отново се зареяха нататък към морето. Плод на въображението ми ли беше това, или ония платна наистина се виждаха на хоризонта?
Посочих към океана и заговорих на свещеника. Той поклати глава. Капитан Хадфийлд, който стоеше на стъпалата на бесилката, дълго и жадно се взира, ала със съжаление ме осведоми, че съм се излъгал.
Тишина легна над множеството, когато палачът, закрил лицето си с черна маска, бавно се заизкачва по стъпалата, следван от помощниците си. Дойдоха нови отряди войници и отвориха през народа път, по който тръгна сър Бенджамин Уолпоул. Когато пристигна на мястото, той заповяда да се прочете на народа прокламация, в която се изброяваха престъпленията ми и се отсъждаше. „Прословутият капитан Грим да бъде обесен като предупреждение и пример за други черни злодеи.“
Аз коленичих и се опитах да измоля прошка за злодеянията, които бях извършил, особено когато плавах с „Нападател“, преоблечен като Едноокия. Преди още да успея да формулирам думите, които исках да изрека, грубата примка от конопено въже се плъзна около шията ми.
Писклив глас наруши гробната тишина.
— Обесете тоя негодник, без да се церемоните! Той уби сина ми… Ха! Ха! Ха! Ха! Ха!
Въжето се затегна около шията ми. Очите ми отново затърсиха из океана. Никакво платно не се виждаше освен корабите, намиращи се в пристанището. Затворих пак очи и зачаках страшното потъване в смъртта.
То не дойде. Вместо него от три страни на площада екна сигнал от тръби и биене на барабани. Хората се спогледаха, после хукнаха да бягат. В същото време един запотен кон долетя в галоп на площада. Ездачът скочи на земята.
— Пиратите ни нападат! — извика той.
Глава XV
НАПАДЕНИЕТО СРЕЩУ САНТА ГАЛМА
Докато пререже въжето, което се точеше нагоре от шията ми, капитан Хадфийлд се позабави да поведе хората си да отблъснат нападението на пиратите. Губернаторът вече бе тръгнал, крещейки команди на офицерите, които тичаха към него, и правейки всичко възможно да предотврати безредието. Жените и децата, които пищяха от ужас, бяха отведени бързо в близките къщи, а на мъжете бе наредено да застанат рамо до рамо с войниците и да се бият за живота си. През цялото това време от различни посоки ехтяха тръби и барабани.
Въпреки усилията на губернатора и подчинените му офицери около мен цареше такава голяма суматоха, че не ми беше трудно да избягам. Само палачът се опита да ме спре, но аз го блъснах назад и той щеше да падне, ако свещеникът не бе го уловил за дрехите тъкмо навреме. Побягнах по стъпалата, ала най-долу се изправих лице в лице срещу лудия капитан.
— Значи искаш да се изплъзнеш, така ли! — изкрещя той и замахна към мен с ножа си. Бързо отбягнах удара, ала нямах нито желание, нито сила да се бия. Спаси ме неочакваното появяване на Дългия Джон.
— Какво казала циганката, а? — подхвърли той насмешливо, като хвана лудия изотзад. — Днес корабът ти потъва! — И с тези думи метна нещастника на една страна и като ми подвикна да го следвам, побягна, с дълги скокове.
Аз бях толкова объркан от внезапния и неочакван обрат на събитията, който ми бе възвърнал свободата, че известно време тичах слепешком подир Дългия Джон. Скоро той ме поведе по една тясна уличка, където позабавихме крачка, за да си поемем дъх.