Дневникът на пирата
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
Чернобрадият беше в първата редица на завръщащите се граждани и държеше в ръката си голяма сабя, която бе грабнал отнякъде. Обаче вместо да гони пиратите, внезапно той вдигна ръце като прострелян и се строполи на земята близо до ранения офицер. Лежа там, докато другарите му, преследващи пиратите, отминаха, и тогава внезапно сграбчи офицера, който беше абсолютно неподготвен за такова нападение.
Нямаше да бъде леко на военния, ако аз не се криех близо до него. Тези от хората му, които можеха, се бяха присъединили към подкрепленията, преследващи пиратите, с цел да заловят избягалите пленници. Останалите, включително и лудият капитан, който ни бе предал на властите, бяха или в безсъзнание, или пъшкаха силно от раните си. Едрите ръце на брадатия, вкопчили се в гърлото на офицера, му пречеха да извика за помощ и сигурно щеше да бъде извършено убийство, ако не се бях притекъл на помощ.
— Ще те науча аз да не се месиш на Черния Джейк! — чух да мърмори побойникът точно когато скочих върху него.
Завърза се ужасна борба. Навремето често се борех на шега или наистина с хора от всякакви националности и с всякакъв ръст, но никога не бях се сблъсквал с такъв застрашителен противник. Преди всичко аз бях отслабнал от лошото хранене през време на пленничеството си. Освен това ръцете ми още бяха изтръпнали от стегнатите въжета, с които доскоро бяха вързани, и ми беше мъчително да си служа с тях. И най-после Черния Джейк беше не само по-едър и по-силен от мен, но и умееше по-добре да се бори и каквато и хватка да опитвах срещу нето, той я парираше лесно и отвръщаше с нова.
При първия си напор аз се озовах върху него, обгърнах с ръце раменете му и го сграбчих за китките. Той веднага пусна гърлото на офицера и в следния миг замахна така енергично със стиснати юмруци над главата си, че се освободи от хватката ми. Преди да успея да го сграбча отново, той изви гръб и ме преметна над наведената си глава.
За щастие паднах леко и се изправих отново на крака едновременно с него, застанах срещу му с разперени ръце, като пристъпвах на пръстите на краката си. Той не бе успял да вдигне сабята си, но се наведе да я грабне, тогава аз го ритнах с левия си крак така, че залитна.
Добре щеше да бъде, ако бях сложил ръка на оръжието, ала вместо това аз се устремих към противника си с намерение да го поваля, уверен в умението си да се боря. За мое разочарование и ужас той отбягна атаката ми, улови ме през кръста и ловко ме тръшна на земята.
Мигновено се изправих, напрегнал всеки мускул да отмъстя за падането си. Сега се въртях около него по-предпазливо, за да налучкам сгоден случай, но той ме изпревари и успя да прикове дясната ми ръка в тялото. Аз препънах лявата, мушнах лакътя си под брадата му и започнах да натискам главата му назад. Внезапно той промени хватката така, че ме накара да наведа тялото си и едва се задържах на крака и същевременно измъкна брадичката си изпод лакътя ми и заби острите си зъби в месото.
Две-три минути се дърпахме и се олюлявахме, след което и двамата се строполихме на земята. Така подписах присъдата си. При падането ударих силно десния си лакът, вследствие на което тази ръка стана безполезна. Разбрал, че съм загубен, противникът ми обви дългите си крака около тялото ми и ме хвана с ръце за гърлото.
— Така свършва Едноокия! — злорадствуваше той и започна да изстисква живота от мен.
Преди да затворя окото си, знаейки, че нямам повече сили, аз видях един уловен за цевта пистолет, надвиснал над главата на Черния Джейк. Главорезът, изглежда, усети опасността, защото извъртя глава, сякаш да избегне очаквания удар. Много късно! Пистолетът го улучи право в черепа и почти без да издаде стон, той се строполи тежко върху мен.
— Тъкмо навреме, за да ви се отплатя за услугата, която ми направихте — каза дребният офицер спокойно, като отмести едрото тяло от мен и ми помогна да се изправя на крака.
— За което сърдечно ви благодаря — казах аз.
— Жалко — напомни ми той, — че спасих живота ви само за бесилката.
— Не, вие направихте нещо повече. Аз исках да се видя с губернатора. Ако след това дойде бесилката, всичко ще завърши добре.
Офицерът ме погледна с малко съжаление.
— Да не би да мислите, че губернаторът ще ви помилва? Излишно е да му разправяте за въображаеми скрити съкровища. Той няма да пощади живота ви за такова нещо. Ако прецени, че има някаква истина в приказки от тоя род, той си има други начини да ви накара да издадете подобни тайни.