Дневникът на пирата
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
Като даде знак на застаналите от двете ми страни офицери да ме държат здраво, сър Бенджамин се приближи и аз прошепнах на ухото му останалото, което исках да кажа.
— Даго има много шпиони в Санта Галма. Ако някой от тях му съобщи, че сте предупредени за замисляното нападение, вероятно той няма да го предприеме.
— Бъди спокоен — отвърна сър Бенджамин. — Ако има някаква истина в твоя разказ, аз ще се погрижа никакви шпиони да не напуснат Санта Галма през следващите седем дена, за да предупредят Даго, че сме подготвени. Капитан Хадфийлд, отведете го!
Дребният офицер издаде няколко кратки команди и аз се озовах в средата на отряд войници, чиято решителност показваше, че е малко вероятно втори опит за спасяване да успее. Много от гражданите отново ни придружиха, но повече посегателства срещу мен не станаха, само от време на време се чуваше по някоя ругатня. Все пак аз изпитах известно облекчение, когато ме затвориха в една голяма варосана килия, осветена от прозорче с решетка, разположено на около осем стъпки от земята.
Капитан Хадфийлд не бе забравил помощта, която му бях оказал при схватката сутринта, и правеше всичко възможно, за да ми бъде удобно. Благодарение на него аз можах да махна от себе си повечето следи от премеждията си през деня. След това ми донесоха печено пиле и няколко вида пресни плодове — наистина царска храна за осъден на смърт затворник, особено след неколкодневни пости под строгия режим на лудия капитан.
Благодарение пак на капитан Хадфийлд научавах какво става навън. Макар че сър Бенджамин Уолпоул смяташе разказа ми за низ от лъжи, все пак той вземаше специални предпазни мерки в случай, че Даго и флотата му наистина нападнеха Санта Галма, както бях предрекъл. В укрепленията, към които щеше да бъде насочено главното нападение, бяха монтирани нови оръдия и денонощно пазеше двойна охрана. Освен това губернаторът не възнамеряваше да позволи шпиони да съобщят на Даго за приготовленията му. На никакви кораби не се разрешаваше да напущат пристанището и през тъмните нощни часове пред входа му сновяха лодки, за да попречат на който и да било шпионин да се опита да се добере с кану до Даго.
Тази новина ме зарадва много. Преди всичко тя означаваше, че нападението на Даго ще се състои, както бе замислено, и то може би в течение на тези седем дни, дадени ми да живея. Това беше извънредно важно за мен, защото, макар и да се разкайвах много за деянията, извършени от „Нападател“ през времето, когато бях предрешен като негов капитан, все пак никак не ми се мреше. Аз никога нямаше да забравя хората, за чиято смърт бях виновен, и винаги щях да мисля с отвращение за себе си, когато си спомнех за пиратските си подвизи; но основателно или неоснователно чувствувах, че донякъде съм изкупил вината си, предупреждавайки губернатора на Санта Галма за опасността, и исках да доживея да изкупя още повече прегрешенията си.
Но надеждата ми получи жесток удар на третия ден от моето затваряне. Точно след смрачаваме от желязната решетка, която служеше и за прозорец, се чу тихо подсвирване. След като се ослушах внимателно, за да се уверя, че близо до вратата няма часовой, аз се качих на ниската пейка, която ми служеше за легло, с лице, обърнато към решетката.
Отвън беше Дългия Джон.
— Нямах представа, че не си се спасил с нас — каза той веднага, щом ме видя. — Сигурно си помислил, че Лен Григс и аз сме жалки страхливци, та сме се измъкнали и сме те оставили да сърбаш сам попарата. Но, кълна ти се, Бърт…
— Не се тревожи, Дълги — побързах да го успокоя, — аз можех да избягам много лесно, ако исках. Сам съм си виновен, че се намирам тук сега, и много се радвам, че ти и Лен сте още на свобода.
— Хубава работа! — промърмори той. — Ние сме свободни да правим каквото си щем, а ти си затворен в кафез като кокошка, която чака да и откъснат главата. Хич не е справедливо. Ти всъщност никога не си бил пират, а аз съм газил до колене в кръв. И сега, ако трябва да си получа заслуженото…
— Стига, Дълги Джон, не говори така! Мислиш ли, че ще бъда обесен? За нищо на света. Няма да мине много време и флотата на Даго ще нахълта в залива, оръдията ще зареват аз ще бъда освободен и ще обера всички лаври, загдето предупредих Санта Галма.
— Мислиш ли, че Даго ще пъхне главата си в примката? Ако чуе, че сър Бенджамин е предупреден, смяташ ли, че ще извърши нападението така, както го е кроил?
— Но той няма да чуе нищо. На нито един негов шпионин не ще бъде позволено да напусне Санта Галма…
Дългия Джон щракна презрително с дългите си пръсти.
— Мислиш ли, че губернаторът може да накара копоите си да следят всяка миша дупка в града? — запита той. — Шпиони винаги могат да се доберат до Даго; фактически той вече очаква такъв човек. Нощес един шпионин се измъкна и знаем със сигурност, че е минал съвсем спокойно покрай часовите на губернатора.