Дневникът на пирата
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
Този възглас бе заменен със смесица от викове „ура“ и дюдюкания, когато губернаторът се яви лично на верандата, и командуващият охраната офицер, който бе заявил, че губернаторът го няма, много се сконфузи от това.
Сър Бенджамин Уолпоул беше нисък, мургав човек, понякога избухлив, но справедлив и енергичен при изпълнението на задълженията си и уважаван от повечето граждани и войници в Санта Галма. Така бях чувал да се говори за него и никак не се учудих, като видях, че тълпата престана да крещи, когато губернаторът вдигна ръка, за да въдвори тишина.
— Защо е тази врява? — попита той. — Капитан Хадфийлд, какво правите тук? Къде са пленниците ви?
Капитан Хадфийлд, офицерът, който продължаваше да седи на яките рамене на неколцина от гражданите, колкото и да му беше неприятно, наведе глава, сякаш той беше виновен за изчезването на Едноокия. Някои от хората, които стояха най-близо до верандата, се помъчиха да обяснят на сър Бенджамин какво се бе случило, но тъй като всички говореха едновременно, губернаторът не можеше да разбере нищо от разказа им и скоро с гневен жест ги накара да млъкнат.
— Ако позволите на капитан Хадфийлд да слезе, той ще може да дойде при мен и да ми докладва — произнесе той с леден глас.
Няколко ритника от капитан Хадфийлд накараха поддържащите го да решат да се съгласят с предложението на губернатора и да позволят на малкия офицер да се спусне на земята. За известно време той се загуби от очи, ала тълпата му стори път и скоро капитанът се изкачи по стъпалата на верандата и застана пред своя разгневен началник.
— Той съвсем не е виновен — ревна глас от най-гъстата част на тълпата. Други също изказаха гръмогласно подобни мнения, но губернаторът рязко им заповяда да млъкнат.
— Аз ще преценя дали е изпълнил дълга си или не — каза той. — Когато чуя доклада му, ще реша какво да предприема. Ако тълпата продължава да се меси, ще наредя на войниците си да опразнят площада!
Тази заплаха донякъде възстанови реда и пред очите на цялото множество капитан Хадфийлд започна доклада си, но толкова тихо, че гласът му почти не се чуваше от мястото, където стоях. Наведената му глава и дълбокото чувство на срам, което се четеше в позата му, показваха, че не умее да се защити добре, и тъй като от минута на минута губернаторът изглеждаше все по-ядосан, реших да си пробия път напред и незабавно да разкрия самоличността си.
Предполагам, че рядко на избягал престъпник му е било толкова трудно да се предаде отново на правосъдието. Мнозина в тълпата възнегодуваха от усилията ми да изляза напред, някои дори се опитаха да ме възпрат. Но тъй като бях силен и отчаяно исках да сложа край на цялата тая работа, аз не се двоумях на удара да отвръщам с удар и макар че при моето преминаване новият ми костюм доста пострада, стигнах до стъпалата на верандата точно когато капитан Хадфийлд завършваше разказа си.
Губернаторът явно не беше никак доволен.
— Вие сте виновен поради неподобаващото си за военен поведение — каза той — и за да изпълня дълга си, би трябвало да ви поставя незабавно под арест. При това положение ще ви дам срок до вечерта да заловите главния си пленник. Другите не са толкова важни, но ако не хванете Едноокия, ще ви изправя пред военен съд!
— Мен ли търсите? — запитах високомерно, промъквайки се по стъпалата. Двама часови кръстосаха мускетите си, за да ми препречат пътя, но аз продължих: — Пуснете ме да мина, глупци такива. Аз съм човекът, който избяга от капитан Хадфийлд.
При думите ми сред тълпата се възцари дълбоко мълчание. Хората не виждаха лицето ми и чакаха озадачени да видят какво ще направи губернаторът.
Той ме огледа изпитателно; щом заговори, в гласа му имаше съмнение.
— Искаш да кажеш, че ти си прословутият Еднооки? — попита той.
На този въпрос отговори един човек с безумен поглед, който носеше прашна униформа и имаше кървава превръзка около главата си. Когато този индивид се измъкна от тълпата, познах, че е лудият капитан, който ме бе докарал като пленник в Санта Галма.
— Чакайте да го видя! — ревна той. — Аз съм човекът, който го плени. Той именно уби сина ми. Бих познал злото му лице, където и да е.
По даден от губернатора знак капитанът бе пуснат да се качи на верандата и щом видя лицето ми, скочи към мен като дива котка.
— Убийте го бързо! — изкрещя той. — Не му позволявайте пак да избяга. Убиец! Убиец!
Двама от стражата го спряха да не се нахвърли върху мен, задържайки го с мъка въпреки възрастта и хилавостта му. Сър Бенджамин се обърна и ме загледа с любопитство.
— Ако вие сте Едноокия, както казвате, какво ви кара да се предадете?