Дневникът на пирата
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
Опитах се да обясня на офицера, че желая да се видя с губернатора по съвсем други причини, но той смяташе, че възнамерявам да избягам, и не искаше да ме изслуша. Вместо това се огледа предпазливо, после се обърна към мен с дружелюбна усмивка.
— Въпреки славата ви като пират, Еднооки — рече той, — вие сте чудесен, мил човек. Никога не съм мислил, че джентълмен с вашата професия ще си направи труда да спасява човек като мен от кръвожадните ръце на такъв чернобрад злодей. А когато наблизо има само един ранен офицер, не мога да проумея защо човек с вашата смелост чака да бъде заловен отново.
Той явно ми предлагаше свобода, но макар и да не ми се мреше, бях решил да предупредя губернатора на Санта Галма. Ето защо стоях със скръстени ръце и не правех никакво усилие да избягам, въпреки че с крайчеца на окото си виждах, че войниците и гражданите, които бяха преследвали Самбо и неговите съратници, вече се връщат.
— Нахвърлете се внезапно върху мен — продължи офицерът. — Както съм ранен и обезоръжен, никой не ще ме упрекне, ако ме повалите. Стигнете ли веднъж до брега, ще имате добра възможност да се измъкнете, пък ако ви уловят, няма да бъдете по-зле, отколкото сте сега. Бесилото може да удуши човека само веднъж.
— Сър — отвърнах аз, — трябва да съм много тъп, за да не разбера думите ви, и ви благодаря, че ми предлагате свобода. Но нима не ще изпълните дълга си…
— Ей богу, прав сте. И като си помисля, че един пират трябва да ме учи какъв е дългът ми! — Офицерът взе от земята една сабя и я вдигна заплашително. — Опитате ли се да избягате — каза той, — ще ви съсека.
Не можах да се сдържа да не се усмихна на този внезапен обрат, макар и да разбирах подбудата му. След като опазих живота на офицера, той великодушно бе пожелал да ми се отплати, като ми дари свободата. Намекът ми за дълг обаче му бе напомнил колко опасен човек трябва да съм аз и че ако ме пуснеше, можеше да донесе големи беди на търговските кораби, плаващи из тия морета.
— Не се бойте, сър — казах аз. — Няма да се опитам да избягам. Искам само помощта ви, за да попречите на вашите съграждани да ме разкъсат на парчета, когато се върнат. Помнете, ваш дълг е да ме закарате при губернатора.
След няколко минути се зададе първата група граждани и войници, най-предните се приближаваха към мен много настървени. Споменът за бягството им при изненадващото нападение на пиратите ги караше да се срамуват от страха си, а сега, когато най-големият пират беше отново в ръцете им, те се мъчеха да прикрият този срам с перчене. Затова се втурнаха към мен с вдигнати оръжия, крещейки гръмко и смело, сякаш щяха да атакуват цяла армия.
Трябва да призная, дребният офицер се опита да ги възпре и шепа войници му се притекоха на помощ. Ала офицерът, все още замаян от удара, който бе получил при схватката си с пиратите, бе „изваден от строя“ почти веднага, а пък войниците всъщност нямаха никакво желание да ме защитят, особено след като неколцина от другарите им бяха убити при опита да бъда спасен. Разгневената сган положително щеше да ме пребие, а не за това бях отказал да избягам с Дългия Джон и Григс.
Като нададох вик, аз мигновено отблъснах тълпата, защото славата на Едноокия като боец изпълваше със страх челните редици. Множеството щеше незабавно да се нахвърли отново върху мен, но аз не бях луд да чакам. Точно отзад стоеше подканящо една отворена врата. С последен предизвикателен вик скочих към това убежище, затръшнах тежката врата подире си и запъхнах резетата в жлебовете им.
Глава XIV
СТОЯ ПОД БЕСИЛКАТА
За една мимолетна секунда облегнах гръб във вратата, която ме делеше от моите врагове. Прегракналите крясъци на претърпелите несполука преследвачи, мръсните им псувни и ударите, които започнаха да се сипят върху здравата врата, скоро ме принудиха да побързам да потърся по-безопасно място.
Като тичах към дъното на преддверието да диря заден изход, по пътя си срещнах, един чудовищно дебел човек, който стоеше зяпнал — същинска учудена планина. Нямаше време за вежливи обноски. Забих юмрука си с всичката сила, която можах да събера, право в изпъкналото шкембе. С тих стон на болка човекът се преви на две и падна напред на колене. Стъпих на широката му гърбина и го прескочих. Почти веднага се озовах пак на открито.
Неколцина от преследвачите ми, заобиколили къщата, в която бях намерил убежище, ме забелязаха, когато се катерех по осемфутовия зид, който опасваше градината, нададоха вой като цяла сюрия кучета и ме подгониха. Наведен низко, аз тичах покрай обратната стена на зида, докато стигнах до една врата и преди преследвачите ми да се прехвърлят през зида и да ме видят, се мушнах решително в друга градина.