Дневникът на пирата
- Автор: Бенет Чарлс Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
При тези думи сърцето ми примря и за пръв път почувствувах как сянката на бесилката пада над мен.
— Няма защо да губиш кураж, Бърт — каза Дългия Джон, като видя унинието ми. — Флотата на Даго се крие в едно заливче на по-малко от сто мили оттук и чака вест от своите хора на брега, преди да нападне. Самбо ми съобщи това и смятам, че говори истината. Добре, че не знае за твоето скарване, или по-право за скарването на Едноокия с адмирала, нали?
— Но ако е заминал шпионин, той ще доложи на Даго, че съм предупредил губернатора — възразих аз. — И тъй като не е глупак, Даго няма да тръгне. А аз…
— Млъкни, човече — прекъсна ме помощникът. — Да не мислиш, че съм толкова луд? Веднага щом Самбо ми каза, че Даго чака вест, преди да започне нападението, аз размърдах мозъка си, доколкото го имам. „Първо — си рекох, — Даго трябва да извърши нападението си в седемдневен срок, иначе Бърт Дебнъм ще увисне на бесилката. Второ — си рекох, — ако Даго не получи оттук съобщение, че всичко е наред, няма да дойде. Трето — рекох си, — ако неговият шпионин му каже, че ти си предупредил губернатора, той ще вдигне котва и ще отплава към по-безопасни краища!“
— А нима шпионинът, който се добере до него, няма да му каже, че Санта Галма е предупредена? — запитах аз нетърпеливо.
— Не! — отговори Дългия Джон тържествуващо. — Шпионинът, когото пратих, ще разправя на Даго такива неща, че той ще се втурне към Санта Галма с пълната скорост на своите кораби.
В тона на помощника звучеше такава увереност, че неволно й се поддадох и зачаках по-обнадежден да ми обясни думите си.
— Ето какво е положението — продължи Джон, наслаждавайки се от все сърце на своята хитрост. — На брега има двайсетина души от моя занаят, много от тях платени агенти на. Даго. Един от първите, когото зърнах, след като Самбо ме освободи, беше моят стар приятел Том Дървения крак. Двамата с него като пирати сме плавали толкова много пъти по море, че вече не ги помня, тъй че можем да си имаме пълно доверие. Но знам, че макар да е платен агент на Даго, той никак не обича адмирала. Че кой ли го обича, ако става дума за това? Освен туй колегите на Дървения крак се държали много лошо с него, когато загубил крака си, а сега същите тия хора са в екипажа на Даго. Ето защо той нямаше нищо против да направи това, което му предлагах, а именно да се промъкне до мястото, където чака Даго, и да му съобщи, че в Санта Галма може да се проникне лесно като в загнила стрида.
— Значи благодарение на теб, Дълги Джон, има вероятност Даго да нападне Санта Галма, преди да настъпи време да ме обесят?
— Вероятност ли каза? Та това е толкова сигурно, колкото че току-що слязъл на брега моряк ще го удари на гуляй. Не губи кураж, Бърт, тук ти си в безопасност така, като че никога не си чувал оръдие да гръмне.
Когато Дългия Джон ме остави, аз бях много насърчен и смятах спасението си за сигурно. Но четвъртият и петият ден минаха, настъпи шестият, а флотата на Даго все още не бързаше да връхлети върху Санта Галма.
Дългия Джон, който ме навестяваше всяка нощ, бе позагубил оптимизма си, когато ме повика да се покажа на решетката същата вечер веднага щом се смрачи.
— Том Дървения крак навярно не е успял да се добере до Даго — рече той. — Не мога да си представя да е чак такъв мръсник, че да ме изиграе.
— Не се безпокой — казах аз колкото можех по-смело, — има още двайсет и четири часа. Доколкото разбрах, екзекуцията е определена за утре вечер.
— Вече са издигнали бесилката — промърмори помощникът унило, като че не аз, а той беше жертвата, която щеше да понесе това наказание.
От тази новина по цялото ми тяло полазиха студени тръпки, сякаш ме лъхна леден вятър. Когато най-сетне заговорих отново на помощника, се стараех гласът ми да звучи твърдо, но за жалост не успях.
— Мислиш ли, че ще те оставя да гниеш тук и да се утешаваш с надеждата, че Даго ще дойде? — запита Дългия Джон с внезапна разпаленост. — Още тази нощ ще те измъкна от килията ти, момчето ми. Трябва само да подслушваш на вратата, за да ме предупредиш, ако иде някой. По-добре веднага се тръшни на нара си, ако чуещ стъпки.
След това той заработи с пила върху пръчките на решетката, като си служеше с обилни дози смазка, за да намали звука от стърженето, а около ръката и уреда си увиваше дебел плат, за да заглушава изобщо всякакъв шум. Очевидно бе следил внимателно движенията на пазачите през предишните нощи, защото от време на време прекъсваше работата си и се отдръпваше.