Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Аферите на Дурун с дамите от Цитаделата също бяха публична тайна от години. Обикновено той предпочиташе по-младичките; хубавичките дъщери на по-дребните благородници, които посещаваха двора, твърде поласкани от вниманието на Императора, за да мислят за последствията. В другите случаи лягаше със слугини, които не се осмеляваха да му откажат, а понякога си водеше проститутки от бордеите на столицата. В началото това не се случваше много често и Анаис го търпеше — все пак женитбата им не беше по любов, а по политическа сметка и тя се мъчеше да я направи по-поносима. С течение на времето обаче похожденията му зачестиха и мълвата се понесе из хорските уста.
Анаис първоначално се чувстваше унижена от това, мислейки си, че ако тя беше достатъчно добра в леглото, той едва ли щеше да се влачи по разни чужди фусти; ала нито тогава, нито и сега не беше в състояние да оскърби рода Батик, заявявайки, че иска да се разведе с любимия им син. Благодарение на този брак родът Еринима бе получил много неща и тя не можеше да го захвърли с лека ръка, въпреки че мъжът й така очевадно нарушаваше обета си за вярност.
Впоследствие спря да й пука. Да прави каквото си иска. Така и така вече беше абсолютно безразлична към него в качеството му на неин съпруг. Понякога — само понякога — когато пламъкът на страстта му се насочваше към нея, тя зърваше за миг мъжа, който той можеше да бъде, и брака им такъв, какъвто трябваше да бъде. Ала тези моменти бяха редки и мимолетни и само я натъжаваха, защото реалността бе коренно различна. Той пропиляваше живота си в низки страсти, скандалджийство, пиянство и женкарство.
Сега обаче Дурун бе преминал всякакви граници.
Тази нощ се бе върнал от лов порядъчно пиян и бе поръчал пиршество за него и другарите му. Бяха превърнали голямата зала в истинска кочина, наливайки се с вино като невидели. Мъжът й, зачервен и триумфиращ от гордост, че е успял да убие едър глиган само с една ръка, се бе държал още по-отвратително от всеки друг път. Когато една от прислужниците се бе приближила да долее чашата му — простичко, слабичко и обикновено момиче, чиято липса на интелект и красота се компенсираше с непропорционално голям бюст — Дурун я дръпнал към себе си, проснал я на масата, събаряйки на пода чаши с вино и мазни блюда, и я обладал там. Прислужницата, на която Анаис бе заръчала да предаде съобщение на Императора, когато се върне от лова, тъкмо бе влязла в залата, заварвайки го между бедрата на слугинята — огромните гърди на момичето се подавали над разкъсаната й дреха, а Дурун пъшкал над нея, докато ловните му другари го окуражавали с викове при всеки тласък. Онова, което разказа после пратеничката пред Императрицата, далеч не беше толкова картинно.
Анаис беше побесняла. Слуховете бяха едно — хората можеха спокойно да не им обръщат внимание — обаче това бе съвсем друго нещо. Това вече беше непоносимо. Императорът на Сарамир да се държи като разгонен шопар пред цяла зала, пълна с прислужници и благородници, демонстрирайки открито изневярата си пред всички… Не, това беше повече, отколкото можеше да понесе.
Тежките, залитащи стъпки, които се приближиха до спалнята й, възвестиха появата на безпътния й съпруг. Той отвори рязко вратата и се заклатушка из помещението. Заради острите черти на лицето му държанието му изглеждаше гордо и надменно във всяко състояние, в което се намираше. Той видя Анаис, седнала до скрина, и затвори вратата след себе си. Отмятайки назад дългата си черна коса — оплескана с мазнина и вино, — Дурун вдигна вежди към нея.
— Жено — рече той, — изглеждаш ядосана.
Тя се изправи светкавично, прекоси помещението на три големи крачки и изля чашата си в лицето му.
— Ах ти, гнусно подобие на мъж!
Той изломоти нещо неразбираемо и вдигна инстинктивно ръка да се предпази, избивайки чашата от ръката й. Тя издрънча на пода от лач и се търкулна настрани. Анаис го зашлеви шумно и съпругът й се сви, повече от изненада, отколкото от болка. Тя го удари отново, този път по-силно от преди. Някаква част от нея й казваше, че една Императрица не бива да се държи така, ала виното и натрупалия се гняв си казваха думата. Тя бе обзета от нуждата да му причини болка, окуражена от първите си удари, ето защо продължи да го налага, свила изящните си длани в юмруци.