Великолепният негодник

— Това е жена ми, Кейт, Джок.

Джок не промени изражението си, но тя долови някакво почти незабележимо стягане. Той учтиво се поклони.

— Добре дошла на Крейда, милейди — каза той, без да сваля очи от лицето й. Очите му бяха сини и хладни като морето, което се плискаше около кея. — Изненадан съм, Робърт. Къде я намери?

— В Англия.

Джок сви масивните си рамене.

— Чужденка. Е, предполагам, че Англия е по-добре, отколкото Испания. Бих предпочел да си избереш едно от нашите момичета, но кога ли въобще си се вслушвал в съветите ми?

— Когато ме биеше, точно както Гавин — засмя се Робърт. — Тя е храбро и честно момиче. Няма да ни създава неприятности и очаквам да я пазиш така, както пазиш мен. — Той леко целуна дланта на Кейт, преди да се обърне и да тръгне по кея. — Доведи я Гавин. Аз ще тръгна напред с Джок, за да ми разкаже новините.

— Новините не са добри — рече Джок.

— И не очаквах да бъдат — увери го Робърт. — Алек беше прекалено доволен от себе си, когато преди два дни го срещнахме. Беше тръгнал към Единбург.

— И има защо да е доволен — потвърди Джок. — Хич не съжалих, като чух, че Джеймс го е повикал. Трябва ни време, за да поправим мостовете.

— Докато той може би се приготвя да събори други — намръщи се Робърт. — Изпрати веднага пратеник при Боби Макграт в Единбург. Искам да знам за всеки ход на Алек, докато е там, както и защо го е повикал Джеймс.

Джок кимна.

— Никога не вреди да държиш дявола под око. Само че тревогите ти трябва да се насочат насам, а не към Единбург. Хич няма да ти харесат последните дела на Алек…

Кейт не успя да чуе думите на Джок, защото двамата с Робърт вече се бяха отдалечили. Тя се обърна към Гавин.

— Той е много жесток.

Гавин поклати глава.

— Той дойде в Крейда, когато двамата с Робърт бяхме още деца. Бащата на Робърт го прие и той стана един от нас.

— Бил е чужденец?

— Той заслужи мястото си тук. Дори и като съвсем младо момче беше многообещаващ воин и стана оръженосец на стария Макдарън. Когато бащата на Робърт умря и майка му го отведе в Испания, кланът назначи Джок за предводител, докато Робърт се върне.

— А той е нямал нищо против да се откаже от властта си, когато Робърт се е завърнал?

Гавин сви рамене.

— Изглежда, нямаше нищо против, но кой може да отгатне какво мисли Джок? Не е лесно да му четеш мислите.

Кейт му повярва. Не бе успяла да отгатне нищичко под безпристрастното му изражение и в онези ледено сини очи.

— Както и да е, той веднага се оттегли и започна да обучава Робърт на всичко, което трябваше да знае. — Гавин направи кисела гримаса. — Невинаги бе приятен учител, но Робърт поне научаваше нещо.

— А ти?

— Аз нямах талант с оръжията, но той ме научи да се защитавам.

— Кой е този Боби Макграт в Единбург? Робърт няколко пъти го спомена.

— Когато Робърт и Джеймс имаха пререкания преди няколко години, Робърт изпрати един от нашите хора да живее в Единбург, за да може да разполага с човек в противниковия лагер и да знае какви ходове планира Джеймс. — Погледът му се премести върху двойката, която вървеше пред тях, и той тихичко подсвирна. — Очевидно Джок не е преувеличавал за белите, сторени от Малкълм.