Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Силният му плам я разтърси до дъно и Сторм едва поемаше дъх, почти достигнала върха на удоволствието. Тялото й потръпна, докато наблюдаваше как Грейди наближава своя оргазъм. В спазмите на страстта той изглеждаше по-свиреп и страшен, отколкото дивакът Размирник, за какъвто го бе смятала. И при все това тя знаеше, че в този момент той е най-уязвим. Внезапно той отхвърли глава назад и простена. Семето му се вля в утробата й докато буйно, собственически я обладаваше. Сторм не искаше да бъде посветена в толкова интимен миг и затвори очи.
— Погледни ме, мила моя — прошепна той, галейки копринените кичури руса коса.
Тя се подчини и пред погледа й се появиха извитите му устни. Сторм се изчерви, като се сети какво можеха да й доставят те, как я караха да примира от желание. Следващата й мисъл беше, че устните бяха единственото меко нещо в него.
— Сега готова ли си да отговориш на въпроса ми, скъпа? — в гласа му се прокрадна нотка, която преди не беше чувала.
Доста време мина, докато Сторм си спомни какво я беше попитал.
— Вярвам, че тялото ти ме иска, вярвам и че ти искаш да живееш без насилие и желание за мъст, но все още не вярвам, че си готов да забравиш миналото и да гледаш само напред, към бъдещето. Предишният ти живот здраво се е вкопчил в теб. Но аз ще отхвърля съмненията и ще повярвам, че съвместният ни живот ще бъде спокоен.
— Спокоен! Ха! — изсмя се Грейди. — Та в тебе няма и капчица спокойствие. Очаквам често да спорим и в повечето случаи ти да печелиш. С тебе никога няма да знам какво ми носи денят, докато не си легнем. И тогава ще те накарам да мъркаш доволно като котенце.
— Грейди Страйкър! — тя шеговито го удари.
— Спи сега, скъпа, преди да съм те изтощил така, че утре да не можеш да се надигнеш от леглото.
— Грейди.
— М-м-м — той затвори очи и дишането му се успокои. Сторм реши, че вече заспива.
— За Смеещия се ручей. Не е ли време да се връща в резервата?
Тишина.
— По дяволите, Грейди, отговори ми. Мисля, че не…
Тихото хъркане й показа, че той не е чул нито една дума. Така става, когато настояваш за отговор от човек със силна воля като Грейди Страйкър.
През следващите седмици Сторм преоткри щастието, което мислеше, че завинаги е загубила със смъртта на Бъди. Дори Смеещия се ручей престана да я дразни и за нейна радост, Тим започна да я приема. Детето вече не тичаше за съвет и за ласка при Смеещия се ручей и малко по малко негодуванието му към Сторм премина. Тя реши, че е дошло време да изпратят Смеещия се ручей обратно в резервата и Грейди се съгласи на драго сърце.
Той вече бе разорал голяма част от земята им и сееше жито. Изнурителен труд, но пък ползата щеше да бъде неизмерима. Един ден Сторм получи съобщение, че поръчаният добитък е пристигнал и се намира във временен обор в Гътри. Двамата с Грейди отпътуваха към града и тя похарчи за добитъка почти всичките останали в банката пари. Грейди се опита да плати вместо нея, но Сторм категорично отказа.
Четиринадесета глава
— Прибираш се с мен у дома и това е — рече Грейди, грабна Сторм и така я тръшна на седалката на фургона, че зъбите й изтракаха.
— По дяволите, Грейди. Не искам отново да остана вдовица.
— Няма. — Той скочи до нея и взе поводите. От лицето на Сторм не слизаше упоритото изражение. Напуснаха Гътри и докато стигнат до вкъщи тя така се бе ядосала, че не можеше нито да говори, нито да го гледа.
Веднага щом скочи от фургона Сторм влезе в къщата. Смеещия се ручей разбра, че нещо не е наред. Тя се позабави навън докато Грейди разпрегне конете. Мускулчетата на лицето му играеха и движенията му бяха отсечени и отривисти. Мъчеше се да обуздае гнева си.
— Какво стана в града, Тъндър? — Грейди я изгледа накриво и продължи работата си. — Защо Сторм е така ядосана?
— По дяволите, Смеещ се ручей, това си е наша работа.
— Чувствам, че има още нещо — тихо рече Смеещия се ручей.
Победен, Грейди се обърна към нея.
— Всъщност, то наистина те засяга.
— Сторм не ме иска.
— Няма нищо общо с присъствието ти в нашия дом. Става въпрос за сестра ти.
— Лятното небе? — Красивото лице на Смеещия се ручей доби объркано изражение.
— В града се натъкнах на един от виновниците за смъртта й.