Песента на Кали

— Беше ужасно, Боби. Полетът в един часа беше отложен за три. Седяхме там и чакахме, почти през цялото време нямаше климатик. Стюардесата обясни, че имало техническа повреда, но бизнесменът до мен каза, че пилотът и бордовият инженер нещо се били скарали. Вече няколко седмици се случвало постоянно После върнаха самолета от пистата и ни накараха да слезем. Виктория повърна върху мен и аз нямах време да се преоблека и да сложа блузата, която носех в ръчния багаж. О, Боби, наистина беше ужасно.

— Аха — казах аз и си погледнах часовника.

Беше точно девет.

Амрита седна на леглото, но аз продължих да стоя на отворената врата. Не можех да повярвам, че те с бебето наистина са тук. „Ужас!“ Идеше ми да сграбча Амрита и да я разтреса. От умора и объркване едвам се държах на крака.

— После ни казаха да се прехвърлим на друг самолет, който имаше междинно кацане в Беранес и Хаджурахо. Ако излетяхме навреме, щях да успея да хвана самолета на „Пан Ам“.

— Но не сте излетели — казах аз глухо.

— Ясно е, че не сме. И изобщо не прехвърлиха багажа. Въпреки това смятах да се кача на самолета в седем и половина за Бомбай и да продължа с „Бритиш Еъруейс“ за Лондон, но заради светлините покрай пистата в Калкута се наложило самолетът от Бомбай да продължи за Мадрас. Отложиха полета за единайсет, но, Боби, бях кацнала от умора, Виктория не е спирала да плаче от часове…

— Ясно — прекъснах я аз.

— И, Боби, само да знаеш колко пъти ти звъних, но ти все не вдигаше. Администраторът обеща да ти предаде.

— Не ми е предал нищо — отвърнах аз. — Видях го, когато се върнах в хотела, но той не ми каза нищо.

— Матиеребец — смутолеви Амрита. — Ами обеща.

Никога не си позволяваше да ругае освен анонимно, на друг език. Беше наясно, че не зная руски. И не подозираше, че моят дядо — поляк, много обичаше тази руска ругатня и описваше с нея всички руснаци.

— Както и да е — казах аз.

„Това променя всичко.“

— Извинявай, но единственото, за което се сетих, беше да си взема студен душ, да успея да нахраня Виктория и да си тръгна заедно с теб утре.

— Разбира се — казах аз. Отидох и я целунах по челото. Не помнех да съм я виждал някога толкова разстроена. — Не се притеснявай. Утре сутрин си тръгваме, — Пак си погледнах часовника. Беше девет и осем. — Връщам се веднага.