Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
По време на Първата световна война героят на нашия разказ проектира първия френски изтребител със самостоятелна конструкция — машината „СЕА-4“. Когато войната свършва, има поръчка за хиляда самолета.
Но Марсел Блок остава и в бъдеще най-способният авиоконструктор. Вярно е, че в началото на тридесетте години се хвърля с цялата си енергия в дейността на мебелната фабрика на своя тъст, но през 1935 г. той вече конструира изтребителя-бомбардировач „Блок-299“. Това би трябвало да бъде „ключовата машина“ на въздушните сили на Франция, които се нуждаят от подсилване срещу фашистка Германия. Но конструкцията се оказва несполучлива. Много бомбардировачи падат, а пилотите наричат самолета „летящ ковчег“. В средите на френските специалисти и до днес се спори по делото „Блок-299“. Самият милиардер казва, че причина за катастрофите е двигателят, произвеждан от фирмата „Гном-Рон“.
Все пак в средата на тридесетте години Марсел Блок е между най-състоятелните хора във Франция и е смятан за баща на френското самолетостроене. Когато преди няколко години журналисти разпитват висш чиновник от френското Министерство на въздухоплаването за тайната на тези ранни успехи, той с усмивка отговаря следното: „Тайната на успеха беше, че Дасо знаеше по-рано от всички други от каква точно машина се нуждае генералният щаб. Никога няма да разберем дали той е знаел това инстинктивно, или е вмъкнал там свои хора. Във всеки случай, в момента, когато се правеше договор, той имаше, общо взето, преднина от шест месеца в сравнение с другите конструктори. Използваше най-добрите инженери-проектанти и не случайно още тогава предлагаше на влиятелни щабни офицери в оставка важни постове в своите заводи.“
Това определение заслужава да бъде цитирано, защото показва един от ключовете за приказния успех на Дасо, преминал през всички исторически и делови бури.
Междувременно обаче има и малки несполуки: през 1937 г. например френското правителство на Народния фронт национализира част от заводите на Блок. Неговият делови нюх не го изоставя и тогава. От сумата на обезщетението той купува акции на „Дженеръл Мотърс“ и до ден днешен е един от най-крупните чуждестранни акционери на американската фирма-гигант…
Когато войната обхваща Франция, а сетне върху нея пада сянката на поражението, фашистите незабавно залавят първия авиоконструктор на страната и го откарват в Бухенвалд. Небезинтересен факт от неговия жизнен път е, че дължи живота си на комуниста Марсел Пол, който го скрива от хитлеристите в болницата на лагера, и те, в неразборията, напразно търсят взетия като заложник фабрикант. (По-късно Марсел Пол става министър на промишлеността в първото правителство на Дьо Гол.)
Когато се връща от концентрационния лагер, Марсел Блок приема името Дасо. Първото правителство на Дьо Гол (в него постът министър па въздухоплаването, в лицето на Марсел Тийон, е зает от комунист) не връща заводите на бившия собственик. Но то изразява признанието си към неговите извънредни способности, като го назначава за генерален директор на тогавашния държавен самолетостроителен завод (SNCASO). Дасо не се задоволява с това. Една след друга основава четири самолетостроителни фирми, които по-късно се обединяват в „Женерал аеронатик Марсел Дасо“.
Годините на „студената война“ предлагат големи възможности на Дасо, който разбира: за пълното им използване трябва да се хвърли в политическия живот. През 1951 г. като член на голистката партия става депутат в Националното събрание, а веднага след това — член на военновъздушната комисия към парламента. По този повод един от подпредседателите на Националното събрание казва: „В действителност Дасо не е политик. Той стана депутат и се включи в борбите на политическата арена само за да намира по-лесно връзки с полезните за него в делово отношение министри.“ Във всеки случай факт е, че Дасо остава голист и след временното оттегляне на генерала през 1947 година. През този период, който привържениците на Дьо Гол наричат „преход през пустинята“, той докрай поддържа връзки с усамотилия се в провинцията бъдещ повелител на френската политика.
Междувременно Дасо използва годините на „прехода през пустинята“, за да засили деловите си позиции. Посредством изпитания си метод, разработен през тридесетте години, той включва в своята „върхова фирма“ десетки способни щабни офицери. Например генерал Галоа, теоретикът на френската „ядрена ударна сила“, става търговски директор на дружествата Дасо, а генерал Левек насочва дейността на проектантските предприятия. Разширява се и самата империя. Наред с пакета акции на „Дженеръл Мотърс“ производителят на самолети има значителни интереси и в „Ройъл Дъч Шел“. Парижката търговска банка, която е в негови ръце, се разраства в шестата по големина банка във Франция, а интересите му обхващат целия икономически живот на страната — от строителството на вили до издаването на вестници.