Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Вестникарската страна на въпроса заслужава специално внимание, тъй като говори много за самия човек и начина му на живот — а немалко и за неговите държани в сянка политически връзки.
На пръв поглед „Жур дьо Франс“, списанието на Дасо, е един вид дамско луксозно издание, в което обаче няма място за фотографии на цветнокожи и брадати младежи и главно: в него е забранен всякакъв текст или снимки, свързани със смъртта. Това е единственото списание в света, което не писа и не публикува снимка за убийството на Кенеди. Дасо, който не пие, не пуши и едва се храни (негово любимо ястие са френските кренвирши, които обаче лекарите са му забранили), от време на време се появява в редакцията, за да проконтролира рубриката за гастрономия.
Зад блестящата цветна корица на „Жур дьо Франс“ обаче се крият и по-сериозни връзки от политически характер. Издател на списанието е генерал Гюйен дьо Бенувил. Същевременно той става шеф на пропагандата на цялата търговска мрежа на Дасо. Когато в края на войната с Алжир на власт идва генерал Дьо Гол, един от главните, които извършват подготовката по завземането на властта, е бившият водач на колониалното правителство, Жак Сустел, близък приятел на директора на „Жур дьо Франс“. Днес вече има много документи и мемоари, които единодушно твърдят: по това време Сустел разполага своя щаб в редакцията на списанието, а за идването на Дьо Гол на власт немалка роля играе неограниченият кредит, който Дасо осигурява за него.
Във връзка с това достоен за криминален роман е епизодът, когато през месец май 1964 г. двама мъже с маски отвличат госпожа Дасо, съпругата на френския крал на авиационната промишленост, прибираща се от тържествена вечеря. Разбира се, тогава алжирската авантюра вече е приключила. Сустел отдавна е в изгнание, а реалистичната политика на Дьо Гол изтласква известната терористична организация ОАС в нелегалност. По време на разследването полицията установява, че отвличането на госпожа Дасо се насочва от Жан-Жак Казанова, гангстер от ОАС, който в „по-добрите“ времена е бил куриер в „Жур дьо Франс“. Може да се предположи, че там не се е занимавал само с разнасянето на писма и ръкописи от редакцията до печатницата…
Известно време за съдбата на мадам Дасо, дъщерята на мебелния фабрикант Менкле, в Париж се носят най-злокобни, ужасяващи вести. Слуховете са, че за живота на госпожа Дасо „тайната армия“ искала да бъдат освободени хвърлените в затвора от Дьо Гол генерали, привърженици на разбунтувалия се Сустел.
Но събитието има по-бърза и по-проста развръзка. Осемнадесет часа след отвличането генерал Бенувил, шефът на „Жур дьо Франс“ заминава за Швейцария, където тогава е главната квартира на гангстерите от ОАС. Двадесет и четири часа по-късно мадам Дасо вече е свободна. Намират я напълно здрава близо до Париж, в запустяла сграда на едно имение.
Във всеки случай този епизод ясно показва, че политическото влияние на Дасо и неговите хора успява да се осъществи и всред най-необузданите антиголист-ки кръгове в момент, когато те желаят вече да унищожат и самия генерал.
Наред с всички нюанси на откъси от детективски романи първостепенен изобилен източник на дейност и власт за Дасо са безспорно неговата едромащабна организаторска способност и конструкторският му талант.
Генерал Галоа, дясната ръка на краля на самолетната промишленост, казва по този повод следното: „Дасо е убеден, че самолет не може да се строи от колектив. Според него самолетът е произведение на изкуството. Трима художници едновременно не могат да нарисуват Мона Лиза. Трябва да има един ръководител, а зад него — един отбор.“ В този случай няма съмнение кой е водачът. Дасо лично решава най-деликатните въпроси от проектирането на прототипите и същевременно държи в свои ръце контрола над качеството. Негов любим навик е да се появява в петъчните следобеди в „прототипния център“ край Париж, да задържи ръководителите и конструкторите в края на седмицата, за да проконтролира, оспори или промени проектите им.
Разбира се, този метод е възможен, защото самолетостроителният завод на дружеството „Авион Марсел Дасо“ от империята на Дасо е относително малък в сравнение с големите американски производители. В него са заети „всичко на всичко“ 15 хиляди работници, а проблемите на комплектуването се решават под формата на договорни поръчки към други фирми, преди всичко към „Аероспатиал“, която е в ръцете на държавата. Ключът за проектирането обаче Дасо държи винаги в ръцете си; неговите инженери са така наречените „комплектни хора“; противно на американската практика те не са „специализирани“ и всеки от тях е в състояние да създаде цялостна конструкция на самолет.