Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
Лагерът на западняците беше притихнал под ясното небе в хладното безветрие. Сега имаше най-благоприятната възможност. Скрит от заклинанието, Стилиан се върна при Закрилниците.
Нощта пред прохода беше тежка за Тесая. Вървеше по тихите улици на градчето и пак се колебаеше. Командирът на стражата го бе уверил, че Кесарин е сред най-способните съгледвачи. Щял непременно да намери изпратения отряд и да се върне да докладва… но не и преди утрото, ако му се наложи да отиде чак до западния край на прохода.
Положението, в което попадна, все повече го притесняваше. Защо се бавеше Стилиан? И защо никой не дойде да съобщи какво става? Тесая не беше склонен към нерешителност, но сега се чудеше какво да прави. Усетът направо крещеше в главата му да събуди всички наоколо и да изтрие проклетия маг от лицето на земята, щом го зърне. А умът му на тактик настояваше да пипа кротко и търпеливо. Да чака Стилиан с отворени обятия, да го примами в капана, както бе намислил.
Върна се по главната улица към кулата до портата и се покатери горе. Двамата часови го посрещнаха със сведени глави.
— Наблюдавайте — махна с ръка той.
Двамата пак се вторачиха в пустотата на прохода, осветена отдясно от огъня на стражата.
— Никой ли не се мярна вътре?
— Не, повелителю. Няма никой и по пътищата на юг и на север.
— Какво им се е случило, дано пропаднат в ада? — изръмжа Тесая.
Макар и неуверено, единият часови си позволи да промърмори:
— Той е магьосник, повелителю. В нищо не може да му се вярва.
Тесая отвори уста да го сгълчи за дързостта, но не би могъл да възрази срещу думите му. Кимна и си върна донякъде сдържаността.
— Да, защо да се изненадвам? Радвам се, че разбирате кого чакаме. — Обърна се към стълбата и добави: — Бъдете нащрек. Не бива да го изтървем.
Тогава насилието се развихри пред прохода.
Маскирани воини нахълтаха под нощното небе, стъпкаха огъня и изклаха стражите, които дори не успяха да ги видят. Не спряха нито за миг, а продължиха в стремглав бяг. Сред тях имаше ездач, подкарал коня си в тръс. Страшилищата го пазеха от всички страни. Нямаше бъркотия, личаха само смразяващ устрем и решимост. Никой не се озърна към градчето, докато завиваха на север, изпроводени от стъписаните погледи на часовите по кулите.
Тесая изпсува, за да се отърси от вцепенението, и така стовари юмрук върху парапета, че кулата се разтърси, а дебелата дъска се сцепи.
— Събудете племената! — зарева той. — Вдигнете всекиго от постелята. С всички бойци ще подгоним тези мръсници, за да ги изтребим. По-живо!
Взря се в Стилиан. Не можеше да е друг. Остави го да дойде на изток и да вилнее тук с прокълнатите си маскирани чудовища. Ледена тръпка скова гърба му. А къде беше Дарик? Ами Гарваните? Прогони засега новите тревоги, но щяха да се върнат, когато яростта му се укроти. Не биваше да се разсейва.
— Кълна се в духовете на мъртвите от племената Палеон, че ще ти изпия кръвчицата, Стилиан от Ксетеск — изръмжа владетелят.
Но преди врявата на будещата се армия да стане оглушителна му се стори, че дочу ехтящ под планините смях, От три дни Съветът на Джулаца отиваше на страшно поклонение над северната порта, за да гледа как Сенедай и бойците му избиват невинни. Принасяха ги в жертва пред олтара на Покрова. През първия ден умряха още сто души.
През втория — общо триста, мнозина с гордата непреклонност на стария маг, но все повече от обречените изкрещяваха гневни обвинения към Съвета.
В третия ден започнаха и раздорите зад стените на Школата. По пладне пред портата бяха пожертвани сто и петдесет старици. А щом се обърнаха, членовете на Съвета видяха в двора разярена тълпа, която Кард и войниците му възпираха. Зад преградата от стоманени остриета имаше и магове, готови да ударят със Силови конуси, ако се наложи.
Начело на тези двеста души стояха избраните да говорят от тяхно име и войникът, когото Кард наказа. Пълководецът успя да ги усмири, но мълчанието им беше зловещо. Всички се бяха вторачили в Съвета.
— Е, и това се знаеше — кимна Керела.
— Моментът не е много подходящ да говорим с тях — промърмори Селдейн.
— А кой момент е подходящ? И все пак се надявах, че Кард е бил по-убедителен…
— Подозирам, че онези, които са се вслушали в думите му, сега се молят, а не идват да беснеят — каза Барас. — Немислимо беше да привлечем всички на наша страна.