Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
Меките ботуши не вдигаха шум, брадвичката бе вързана здраво на гърба и ръцете му оставаха свободни, за да опипва стените. Познаваше ги добре като всеки умел съгледвач от племената Палеон.
Подсмиваше се при мисълта за стражата, пратена преди пет часа. Сигурно нещо бе забавило враговете от Ксетеск, защото съплеменниците му би трябвало вече да са в западния край на прохода или дори да седят около огньовете при бойците на Риасу.
Той обаче се съмняваше, че са стигнали далеч. Водени от гадния Пеласар, едва ли бяха вървели повече от половин час. Подозираше, че са спрели на мястото, където щяха да посрещнат Стилиан, макар да им е било заповядано да продължат до средата, ако не го намерят там. Кесарин с радост щеше да съобщи за провинението на Пеласар, за да гледа после как го пребиват с камшици.
Но не завари Пеласар и хората му там, където очакваше, не чу тракане на зарове от кост, нито видя факли и фенери, ненужно осветяващи прохода на сто крачки в двете посоки.
Виж ти, Пеласар е продължил… Съгледвачът стори същото.
Издръжлив и силен, той безшумно тичаше в мрака. Когато пресметна, че е минал около час, предпазливостта го накара да върви по-бавно. Лъчът от фенера бе насочен встрани, нито за миг не го обръщаше напред.
Дишаше равномерно и се ослушваше дори за най-тихия звук, но чуваше само тупкане на капки. Още половин час не откри никаква следа от Пеласар и стражата. А после надуши кръвта. Лекият повей в тунела донесе миризмата.
Кесарин застина на място, затъмни напълно фенера. Долепи се до лявата стена. Познаваше средата на тунела по-слабо, още не бе имал време да я проучи. Смътно си спомняше, че тук проходът се разширява и от двете страни, и нагоре.
Заслуша се. Никакви гласове или ехо от стъпки. Зрението му се напрягаше като слуха, но нямаше и светлина.
Колкото и хладнокръвен да беше, тишината и мракът го смущаваха, докато обмисляше как да постъпи.
Можеше да се върне и да съобщи, че не се чува нищо, но мирише на кръв. А макар че Тесая искаше да знае по-скоро какво става, Кесарин можеше да продължи, за да провери оправдани ли са опасенията му.
Нямаше какво толкова да умува — ако искаше да се прояви, трябваше да се промъкне по-напред с надеждата, че гневът на владетеля ще се уталожи, щом чуе какво е научил.
Плъзгаше пръстите на лявата си ръка по стената, стъпваше внимателно, но само след две крачки нагази в нещо лепкаво.
Наведе се, макар да знаеше, че това е съсирена кръв, а после те сякаш излязоха направо от мрака и меко сияние блесна по кошмарните им маски. Един го стисна за шията с недоловимо за окото движение. Кесарин изтърва фенера, опита се да каже нещо, но от устата му не излезе нито звук. Ръцете му се мятаха безполезно, очите му се опулиха към същинското море от мъртвешки ликове, което се раздели и пропусна висок чернокос мъж. Зад него се рееше светещо кълбо.
— Бива си те — рече мъжът. — За малко да не те усетим. Сам си, нали?
Втрещеният Кесарин кимна, брадичката му опря в коравата ръкавица на маскирания пред него.
— Както и очаквах… Притъмня ли навън? Повторно кимане.
— Добре. Сил, чака ни работа.
Пръстите се стегнаха около гърлото на Кесарин и мечтите му за слава отлетяха в тъма, от която нямаше да се завърне.
Оставаше само един въпрос — как ще го посрещнат оттатък прохода, но заловеният съгледвач беше част от отговора. Стилиан прецени, че Тесая ще чака вести от него, преди да реши с колко силна войска да пресрещне идващите. Но засега вождът нямаше причини да подозира, че в бавенето на Господаря на хълма има скрити подбуди.
Стилиан и Закрилниците вървяха бързо под светлинното кълбо, което им стигаше да виждат няколко крачки напред. След по-малко от два часа доближиха източния край на прохода. Спряха на около четиристотин крачки от изхода, скрити от скални издатини и леки завои в тунела. Стилиан остави светлинното кълбо над Сил, слезе от коня и се прикри с Невидимо було.
— Стойте тук. Те няма да ме забележат.
От време на време докосваше стената, очите му се нагаждаха към все по-силната светлина, която стигаше до него откъм входа на тунела. По усет пресметна, че до изгрева остават четири часа. В сравнение с плътната чернилка на прохода дори нощното небе светлееше.
Не откри струпване на западняци, само осмина стражи седяха около огън точно пред изхода. Стилиан ги съжали за миг. Продължи бавно и спря на десетина крачки от тях, скри се зад неразчистено дребно срутване, предизвикано от водното заклинание.
Каза си, че е малко странно никой да не се оглежда към тунела. Самонадеяност, стигаща до нехайство. Постара се да огледа градчето, колкото можеше. Укрепленията, построени по заповед на Дарик, бяха разширени и заздравени, успя да преброи осем стражеви кули. Отблясъците на огньове надолу по склона подсказваха, че пред стената са разположени още стражи.